Изгубени пиеси за орган на Бах от тийнейджърските му години оживяха в Лайпциг

В германския град Лайпциг бяха прослушани две отдавна изгубени пиеси за орган, написани от Йохан Себастиан Бах, когато е бил тийнейджър. Произведенията са открити преди около 30 години в Кралската библиотека на Белгия от изследователя Петер Волни и вече са официално добавени към каталога на композитора.

Изгубени пиеси за орган на Бах от тийнейджърските му години оживяха в Лайпциг
Време за четене: 2 мин. 18 ноември 2025

Значително събитие разтърси света на класическата музика. В германския град Лайпциг бяха прослушани две отдавна изгубени пиеси за орган, композирани от Йохан Себастиан Бах. Творбите, написани през тийнейджърските години на композитора, вече са официално добавени към официалния каталог с негови произведения.

Откритието е дело на изследователя на Бах, Петер Волни. Той се натъква на нотните записи преди около 30 години, докато работи в Кралската библиотека на Белгия. В продължение на десетилетия експертите проучват автентичността на ръкописите, преди да бъдат представени пред публиката.

Двете новооткрити пиеси представляват две отдавна изгубени пиеси за орган, които дават уникален поглед върху ранното развитие на музикалния гений. Според Волни, авторството на Бах е почти сигурно. След задълбочен анализ, той заяви, че е с 99,9% увереност убеден, че произведенията са написани от прочутия германски композитор.

Важно е да се отбележи, че откривател е изследователят Петер Волни, който посвещава дълги години на издирването на скрити музикални съкровища. Сега неговата находка обогатява наследството на един от най-великите музиканти в историята.

Прослушването на творбите в Лайпциг е исторически натоварено, тъй като градът е тясно свързан с кариерата на Бах. Именно там той е работил като кантор в църквата „Св. Томас“ през 1749 г. Добавянето на нови, ранни произведения към каталога на Бах подчертава нестихващото значение на неговата музика.

Наследството на Бах продължава да вдъхновява поколения. Музиката му носи мощно историческо значение, като например случая, когато виолончелистът Мстислав Ростропович свири сюити на Бах пред Берлинската стена, превръщайки изпълнението в символ на свободата. Тези две възродени пиеси са поредното доказателство за вечната сила на неговите композиции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *