Изчезващият бряг: Как климатичните промени и ерозията прекрояват Черно море

Черно море настъпва агресивно към сушата, като всяка година поглъща десетки декари от българската територия. Климатичните промени и покачващото се морско ниво превръщат зимните бури в опустошителна сила, която руши скалните брегове и заличава пясъчните ивици. Процесът на морска абразия вече не е просто теоретична заплаха, а реалност, която променя картата на крайбрежието ни.

Според експертите ситуацията става все по-критична.

България годишно губи между 25 и 48 декара брегова площ, десетки хиляди кубици пясък, които морето изяжда. Огромните зимни щормове причиняват – изронване на пясъка, оголване на пясъчния бряг до глина и до камък

споделя Николай Димитров от Асоциацията на концесионерите на морски плажове. Пример за това е Крайморие, където морето променя релефа веднага щом туристите си тръгнат.

Учените от Института по океанология към БАН потвърждават, че морското ниво нараства със средна скорост от 2-3 мм годишно. Това повишение, съчетано с по-мощни вълнения, позволява на водата да навлиза все по-навътре в сушата. Доц. Богдан Проданов обяснява, че енергичността на вълните се променя, което води до изчезване на ивици, широки доскоро по 15 метра. Застрашена ли е екосистемата на Черно море от тези процеси е въпрос, който вълнува все повече специалисти, тъй като промените засягат не само пясъка, но и биологичното разнообразие.

Въпреки негативната тенденция, природата понякога компенсира загубите на други места. Доц. Преслав Пеев посочва, че ерозията на едно място може да доведе до образуване на нови плажове другаде, като дава за пример Варна, където преди 130 години плаж на практика не е имало. Въпреки това 50% от българското крайбрежие вече е изкуствено укрепено или видоизменено чрез пристанища и алеи, които играят защитна роля.

Проблемите на крайбрежието се задълбочават и от фактори като прекомерното застрояване и остарялата ВиК инфраструктура. Презастрояването по Черноморието често се посочва като причина за активиране на свлачища. В Бургас възстановяването на пешеходната връзка към Сарафово отне пет години заради административни пречки и липса на държавно финансиране.

Допълнителен натиск оказват и инвазивни видове като рапана, които унищожават мидените полета – естествен филтър на морето. В контекста на Морската стратегия на България за периода 2022-2027 г., страната ни търси решения чрез европейски програми като „Хоризонт Европа“, които предоставят значително финансиране за подобряване състоянието на морските води и защита на бреговете от абразия.