Изборни правила под напрежение: Експертен спор и нови законодателни промени

Дебатът за промените в Изборния кодекс отново излезе на преден план, изправяйки един срещу друг привържениците на стабилността и защитниците на спешните реформи. В центъра на дискусията в ефира на „Денят започва“ застанаха бившият председател на ЦИК Александър Андреев и Стефан Манов от Обществения съвет към комисията. Докато политическите сили търсят баланс, Правната комисия одобри на второ четене мащабни корекции след маратонско заседание през януари 2026 година.

Александър Андреев изрази опасения относно липсата на ясни правила за МИР „Чужбина“ и риска от двойно гласуване. Той подчерта, че до момента действат старите правила, тъй като политическият консенсус е бил труден за постигане.

„В момента този процес на промяна на изборните правила беше прекъснат. Дали надделя някаква мъдрост, или пък не успяха политическите сили да се разберат по отношение на самите промени, но в крайна сметка все още действат тези правила, които бяха и на предходните избори. А именно да се гласува и с хартиени бюлетини и с бюлетини от машинното гласуване.“

От друга страна, Стефан Манов защити тезата, че честите промени в правилата непосредствено преди вот подкопават общественото доверие. Според него фокусът върху българите в чужбина е отклоняване на вниманието от реалните проблеми с манипулациите в страната. Манов припомни, че Конституционният съд установи системни нарушения в хиляди секции у нас, докато в чужбина подобни практики липсват.

„Колкото по-малко пипаме Изборния кодекс, толкова по-добре е за изборния процес, защото стабилността на правилата гарантират и доверието, и усещането у избирателите, че целта на едни промени, правени не в 12 без 5, а в 12 минус една минута, не визира подмяна на ситуацията в угода на тези, които променят с мнозинство съответните текстове.“

Ситуацията се усложнява от последните развития в парламента. На 22 януари 2026 г. бе прието предложението на „Възраждане“ за ограничаване на секциите извън ЕС до максимум 20. Това решение предизвика остри реакции от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, които определиха новите текстове като „погром“ и заплашиха с протести. Въпреки напрежението, провалът на някои заседания показва колко крехко е мнозинството по темата.

Новите текстове предвиждат въвеждането на сканиращи устройства, които ще заменят сегашните машини, ако технологията бъде осигурена навреме. Експерти обаче предупреждават, че сканиращите устройства могат да саботират изборния процес поради техническа сложност. Същевременно предстои и смяна на състава на ЦИК, чийто мандат изтича през май 2026 г., което допълнително внася несигурност в организацията на предстоящия вот.

Законодателите отхвърлиха предложението на БСП промените да влязат в сила чак през 2027 г., което означава, че следващите избори ще се проведат по радикално нови правила. ЦИК трябва да определи технологията за гласуване най-малко 55 дни преди изборния ден, оставяйки малко време за административна подготовка и обучение на комисиите.