Иванка Динева: Нужни са специални комуникатори в болниците за деликатния разговор с близките на донорите

Ръководителката на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) Иванка Динева постави акцент върху необходимостта от подобряване на комуникацията в здравния сектор. По време на 7-ия конгрес на Българския лекарски съюз (БЛС), Динева заяви, че болниците спешно се нуждаят от обучени комуникатори, които да поемат първичния и изключително деликатен разговор с близките, които даряват органи.

Според Динева, тези специалисти трябва да се включват не само в донорски ситуации, но и да съобщават по подходящ начин за всякакви негативни инциденти или проблеми в лечебните заведения. Тя подчерта, че липсата на адекватна комуникация е голям обществен проблем, който затруднява и процеса на донорство. Агенцията разполага с финансов ресурс за обучение на тези комуникатори, осигурен по национална програма от Министерския съвет и Министерството на здравеопазването.

Динева внесе яснота и относно ролята на ИАМН, като опроверга разпространен мит. „Мит е, че агенцията е длъжна да подсигури органите за трансплантация“, обясни тя. Истинската функция на ИАМН е да осигури организация и логистика на целия процес – от донорския център, през необходимите изследвания, до транспорта на екипите и извършването на трансплантацията. Екипите на агенцията са на разположение денонощно, 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, за да координират процеса.

Относно законодателството, Динева потвърди, че то работи на принципа на презумпцията – всички, които не са заявили отказ, са потенциални донори. Въпреки това, информирането и съгласието на близките остава европейска практика и задължително условие. Към момента малко над 2000 души са изразили официално несъгласие да бъдат донори след смъртта си.

Ръководителката на ИАМН категорично отхвърли твърденията за трафик на органи в страната. Тя обясни, че България участва активно в международния обмен на органи. „Това, че законово и в съответствие с националните и европейски практики органи се предоставят на други държави, не означава, че това е трафик“, заяви Динева. България има подписано споразумение с Румъния за обмен, като страната участва и в платформата „Фоедус“ за трансплантации между европейски страни. По този начин, ако в България даден орган не може да се използва по медицински причини, той се предлага на други държави, включително Гърция и Германия, като страната ни също е получавала органи от тях.

Един от основните проблеми, водещи до малък брой реализирани донорски ситуации, е медицинският фактор. Динева посочи пример от предходния уикенд (1-2 ноември), когато при потенциален донор е настъпил сърдечен арест. В България е заложено като изискване донорската ситуация да се реализира само тогава, когато донорът е в мозъчна смърт, но задължително има сърдечна дейност. При липса на сърдечна дейност, експлантация на органи не се извършва, за разлика от някои страни с голям опит.

Динева коментира и позицията на Българската православна църква, като заяви, че църквата адмирира усилията за спасяване на човешки живот и не е имало възражения, свързани с даряването на органи при доказана мозъчна смърт. В заключение, тя отбеляза, че науката бележи пробив в областта, като даде пример с Израел, където вече се създава изкуствена очна роговица.

Вижте също: Крал Чарлз III навърши 77 години: Юбилей на фона на лечение от рак и семейни скандали

Вижте също: Мащабен контрол преди Никулден: ИАРА и БАБХ тръгват на засилени проверки на рибни борси и стопанства

Вижте също: КЗК образува открито производство срещу Народното събрание по жалба за ключова техническа система

Вижте също: Започна делото срещу Марин Добрев в Добрич: Обвинен в убийство, опит за убийство и нанасяне на телесна повреда с нож