Иван Вазов и Лили Иванова сред най-големите будители: Българинът дефинира културата като език и обичаи
Проучване на НЦПИ показва, че Иван Вазов и Лили Иванова са сред най-големите будители за българите, докато Васил Левски изненадващо изпреварва Паисий Хилендарски в класацията за културно влияние. Почти половината от анкетираните дефинират културата като език и обичаи, а не като литература, като 65% са обезпокоени, че традициите са застрашени от изчезване.
Иван Вазов запазва позицията си на най-значим културен принос за страната, а редом до него в съвременната класация за будители застават имена като Лили Иванова, Георги Господинов и Васил Найденов. Това показват данни от ново проучване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ), проведено сред 1000 души през септември. Резултатите, публикувани в навечерието на Деня на народните будители, хвърлят светлина върху културните предпочитания и разбирането на българите за изкуството.
Интересът към българските изкуства и култура нараства осезаемо. Делът на напълно незаинтересованите спада от 9.4% през 2018 г. до 5.6% към момента, докато броят на хората, които проявяват интерес, се покачва от 55% на 62%.
Вазов, Левски и поп-звездите в класацията
Иван Вазов оглавява класацията за личностите, допринесли най-много за културното развитие на България. Неговото наследство продължава да бъде във фокуса на националното внимание. Само ден преди публикуването на доклада, на 31 октомври 2025 г., Министерството на културата обяви мащабна инициатива за дигитализиране на архивите на Вазов и други български класици. Трябва да се отбележи, че неговото творчество е включено и в Списъка на бележитите годишнини на ЮНЕСКО от 2021 г.
В класацията за културно влияние, включваща общо 203 имена, попадат още Лили Иванова, Георги Господинов, Васко Василев, Васил Найденов и Людмила Живкова. Изненадващ е фактът, че Васил Левски се нарежда преди Паисий Хилендарски и създателите на българската азбука св. св. Кирил и Методий. В списъка са включени още Христо Ботев, Никола Вапцаров, Любен Каравелов и цар Симеон Велики.
Семейството формира вкуса, интернет — младежите
Семейството остава най-важният фактор за формирането на културните предпочитания, посочено от 2/3 от анкетираните. Ролята му дори се засилва спрямо данните от 2018 г. На второ място са приятелите, следвани от училището и медиите.
Интернет обаче играе ключова роля за младото поколение. 34.2% от анкетираните на възраст между 18 и 29 години посочват, че интернет ги учи на култура. За сравнение, университетът е далеч назад с едва 23% влияние.
Културата е традиция, а не литература
Когато чуят думата „култура“, почти половината участници в проучването асоциират понятието най-вече с традиции, език и обичаи. Едва 40% я свързват с различните видове изкуства като живопис, скулптура и музика. Само 28% от българите я асоциират с текст – литература, поезия или драматургия.
Постепенното усложняване на общественото разбиране за културата се забелязва и в отношението към местата за култура. Докато през 2018 г. 37% са поставяли на второ място музеите, театрите и кината, сега този дял е двойно по-малък.
Българинът посещава все повече културни мероприятия. Средно годишно се ходи 1.5 пъти на концерт, 1.4 пъти на кино, но само 1.2 пъти на театър. Въпреки това, високите цени на билетите са основна пречка за 17.6% от хората, като този дял е най-високият, регистриран през последните 20 години.
Тревога за обичаите и ниско активно участие
Българинът предпочита да бъде зрител, а не създател на изкуство. Едва 15% посочват, че искат да участват активно в създаването на културни продукти. Тази нагласа рязко се променя, когато става въпрос за събития, насочени към запазването на родната култура – тогава склонните да участват скачат на 77%. Причината е силното безпокойство: 65% от хората смятат, че българските обичаи са застрашени от изчезване.
Анализаторите посочват, че тези резултати очертават сериозна социална диференциация в страната.
„Тази картина оформя2 основни групи в българското общество -на по-образованите, професионално реализирани, с по-широк и космополитен мироглед спрямо културата в нейното многообразие и на българите с по-ниско образование или по-ниски доходи, с ограничен достъп до културни събития поради тяхното местоживеене или напълно изолирани от полето на културата”
— анализаторите в доклада си
Профилът на незаинтересованите от култура, както българска, така и чужда, най-често съвпада – нискообразовани, с ниски доходи и живеещи в малки населени места. Обратно, интерес към чуждестранната култура проявяват предимно столичани между 18 и 49 години с висше образование. Въпреки това, почти всички анкетирани (98.2%) посочват, че в населеното им място има читалище, което показва наличие на базисна културна инфраструктура.
