Иван Кръстев: Светът се променя бързо, но посоката остава неизвестна

Политологът Иван Кръстев изнесе ключова лекция на конференция на Институт „Отворено общество“ – София, посветена на 35-годишнината му. Събитието дискутира предизвикателствата пред българското общество в следващото десетилетие. Кръстев подчерта, че днес знаем скоростта на промяната, но не и нейната посока.

Досега знаехме каква е посоката (в която се променя светът – б.р.), но не и каква е скоростта. Сега знаем каква е скоростта, но не знаем каква е посоката. Скоростта ще бъде много бърза, каза политологът.

Той акцентира върху прекъснатата връзка между поколенията като основен фактор за политическите и социални промени.

Кръстев припомни проучване от 1990 г., според което 80% от българите са били готови да жертват живота си за социализма. Само няколко месеца по-късно, през април 1990 г., половината са искали забрана на комунистическата партия. Политологът отбеляза, че много от тях са били искрени и в двата случая. Просто времето между януари и април е било достатъчно дълго за радикална промяна в нагласите. Това показва, че много от нещата, които сме смятали за невъзможни, всъщност могат да се случат.

Кръстев постави под въпрос общоприетото схващане за 1989 г. като година на либерални промени в Източна Европа. Той посочи, че за радикален ислямист в Кабул 1989 г. е била годината на победата на талибаните над една от суперсилите. Според него, случилото се на площад „Тянанмън“ в Китай може да се окаже по-важно от падането на Берлинската стена. Политологът предупреди да не се фокусираме само върху събитията в САЩ или Европа, тъй като светът е много по-сложен.

В Европа се наблюдава голямо обществено недоволство. Хората, които са гледали българските протести, биха излезли на площадите в своите страни, въпреки че не са знаели имената на българските политици. Кръстев е категоричен: ако вярваме, че знаем посоката на промяната, ще допуснем същата грешка като преди. Бъдещето ще се формира от множество малки събития, които изграждат голямата картина.

Политологът посочи три сфери, в които се развива силно критично мислене: технологиите, демографията и климатът. Те са едновременно наша надежда и източник на страх. Прекъснатата връзка между поколенията е ключова в политически план. Според Кръстев, краят на историята на Фукуяма се е случил в смисъл, че никой не се интересува от историята. Поколенията комуникират предимно в рамките на собствената си група, което променя политиката.

Изследване на Европейския съвет за външна политика показва различни гледни точки по света. Индийците и китайците са изключително оптимистични, вярвайки, че светът ще бъде по-добър за тях. Мнозинството смята, че Китай ще изпревари САЩ през следващите 10 години, дори и в самите Съединени щати. Най-тежко е положението за страните, които са били привилегировани в миналото, като Европа, която започва да вижда само това, което губи.

Иван Кръстев, който е председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии в София и постоянен сътрудник в Института за човешки науки, продължава да бъде авторитет в анализите си. Той наскоро участва в традиционна вечеря в Мюнхен с Урсула фон дер Лайен и Александър Сорос, където са обсъдени актуални геополитически теми и бъдещето на Европа. Въпреки че няма нови публични изказвания в последните 24-48 часа, неговите анализи остават актуални в контекста на войната в Украйна и европейската политика.

Кръстев подчертава, че институциите не насърчават промяната на гледната точка. Ако харесвате книги за животни, Amazon ще ви предлага само такива. Трудно е да промените мнението си, а това е ключово за демокрацията.

Защото в крайна сметка, ако има някакъв паметник на демокрацията, той би трябвало да е на човек, който е готов да смени мнението си вследствие на рационален аргумент. А този паметник в момента изглежда трудно да бъде завършен.

Песимизмът на европейците може да се промени от развитието на войната в Украйна. Войната в Европа е нова реалност, която не е съществувала преди. Едно от нещата, които рязко се променят, е разпространението на ядрени технологии. Броят на ядрените държави ще се увеличи рязко през следващите 10 години. Според Кръстев, сценарий, при който Европа се чувства победител във войната, е труден. Промяната в позициите на САЩ спрямо Европа е радикална, което променя света, в който живеят европейците. Въпросът не е дали европейците ще купуват руски енергийни ресурси, а дали ще го правят от американски компании. Радикалната промяна настъпва, когато въпросът се променя, а не когато се намери отговорът.