Иван Игов: Камерите в училище не спират насилието, нужна е работа с децата

Психологът Иван Игов заяви, че камерите в училище не решават проблема с насилието, а намаляват работата с децата. Той подчертава нуждата от доверие между учители и ученици, както и от програми срещу тормоза.

Иван Игов: Камерите в училище не спират насилието, нужна е работа с децата
Време за четене: 2 мин. 18 декември 2025

Случаят със скритите камери в тоалетните на столичното 138-о училище предизвика широк обществен дебат. Той повдигна въпроси за законността на подобни действия и за емоционалното въздействие върху учениците и техните родители. Психологът Иван Игов заяви, че камерите не са решение на проблема с насилието в училищата.

Това отвсякъде звучи неправилно. Като че ли има някакъв нездрав интерес в цялата работа. Да оставим и законовите разпоредби, според които в такива помещения не бива никъде, още повече в училище, където има деца и малолетни, да има такива камери.

Игов подчертава, че въпросът с камерите е доста щекотлив. Според него, поставянето на все повече техника намалява работата с децата. Някои преподаватели дори смятат, че камерите заместват възпитателната им работа. Те не виждат нужда от програми и проекти срещу насилието. Психологът е координатор на проекта „Училище без насилие“ и експерт по детска психология. Той е категоричен, че камерите не решават проблема с насилието, особено в критични места като училищните тоалетни.

Психологът настоява за изграждане на доверие между учители и ученици. При наличие на такова, децата биха споделяли за актове на вандализъм или насилие. Иван Игов разкрива, че много малки ученици избягват тоалетните от страх. Те се страхуват от подигравки или тормоз от по-големи ученици. Той твърди, че програми и проекти срещу насилието, базирани на доверие, са истинското решение. Децата не трябва да мълчат от срам или неудобство. Трябва да има на кого да се доверят и да потърсят помощ.

Иван Игов обяснява, че учениците често не осъзнават последиците от действията си. Особено в тийнейджърска възраст, липсата на емпатия ги кара да тестват границите. Работата на възрастните е да покажат тези граници. Те трябва да дадат обратна връзка за чувствата на другите. Едно тормозено дете може да бъде изведено от ситуацията. Дори други деца могат да му помогнат, ако знаят как. За съжаление, често се разчита на камерите, вместо на активна работа с децата.

В контекста на случая с 138-о училище, директорът е с две повдигнати обвинения. Това е резултат от откритите скрити камери. Игов, като експерт, посочва, че 24-25% от децата в България са жертви на тормоз в училищата. Той предлага пасивните деца да стават „агенти“ срещу насилниците. Видеонаблюдението в училищата често се възприема като „патерица на чиновническото безсилие“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *