Ивайло Калфин: Бюджетът е на статуквото и дава стабилност, но не предвижда големи реформи

Бившият вицепремиер Ивайло Калфин направи обширен анализ на текущия бюджет в предаването „Пресечна точка“ по Нова. Според него основната характеристика на финансовия план е, че той е бюджет на статуквото.

„Проблем е, че в този бюджет не се виждат някакви големи реформи. Това е бюджет на статуквото – дава стабилност. Но същото време не виждаме нещо, което значително да се промени в държавата“

— Ивайло Калфин, бивш вицепремиер

Калфин подчертава, че въпреки консервативния подход, липсата на големи реформи представлява пречка за дългосрочния икономически растеж. Бюджетът е бюджет на статуквото, който дава стабилност, но не предвижда големи промени в държавата.

Социални мерки и приходи

По отношение на социалните параметри, бившият вицепремиер коментира ефекта от минималната работна заплата (МРЗ). Той обясни, че МРЗ има положителен отпечатък върху финансовия план. Минималната работна заплата всъщност се отразява положително на бюджета, тъй като се плаща в голямата си част от частния сектор. Това означава повече приходи за държавата, а не допълнителни разходи.

Социалното напрежение в страната остава трудно за балансиране чрез социални мерки, смята Калфин. То е резултат от увеличаването на цената на живот през последните години. Допълнителен фактор е геополитическата и вътрешнополитическата нестабилност.

Калфин коментира и увеличението на осигуровките с 2%. Той смята, че този ръст няма да се отрази тежко на работодателите. Въпреки това той посочи истинския проблем, свързан с тези промени. Увеличението на осигуровките с 2% няма да запълни дефицита в НОИ, тъй като мярката се прави само защото парите не достигат. Според него са нужни допълнителни реформи в тази сфера.

Политическа стабилност и фискални рискове

Една от положителните черти на текущото управление и коалиция е известната стабилност, посочи Калфин. Той напомни, че страната преживя две години на непрекъснати избори, в които парламентите се подготвяха за следващия вот. Това доведе до доста неразумни финансови решения. Сега правителството разполага с по-дълъг хоризонт, което премахва популизма, наблюдаван при служебните кабинети и краткотрайните парламенти.

По темата за свръхдефицита, Калфин не вижда пряк риск от влизане в процедура. Правителството е наясно с тежките последствия от подобна процедура и няма интерес да допусне това. Въпреки това той отбеляза сериозен пропуск, наследен от предходни години: В бюджета не се вижда липсата на буфер за справяне с големи кризи като пандемията от COVID-19 или войната в Украйна, която доведе до увеличаване на цените на енергийните ресурси.

Лукойл и икономическият растеж

По отношение на горивата, Калфин не вижда риск. Той определи България като отворен пазар. Според него проблемът с „Лукойл“ има по-скоро бюджетно отражение. Допреди няколко години компанията беше основен източник на приходи за бюджета. През последните две години обаче износът намаля значително, което доведе до спад на вноските от горивата на „Лукойл“ и е загуба за бюджета.

Калфин коментира и икономическия ръст, като отхвърли притесненията от стагфлация в България. Той смята, че това не е вероятно за страната. Основният проблем на България е ниският ръст. България изостава от Източна Европа по икономически ръст и производителност, тъй като в останалите страни растежът е по-висок.

Вижте също: Китай отложи ограниченията за редкоземните елементи: Отстъпката важи и за ЕС

Вижте също: Пеевски: Съдът превръща пускането на убийци на пътя в практика; Искам проверка на интегритета на ВСС

Вижте също: Трети инцидент за седмицата: Полша прехвана руски разузнавателен самолет Ил-20 над Балтика

Вижте също: Посланиците на ЕС в Сърбия призоваха за ненасилие на протеста в Нови Сад на фона на ескалиращо напрежение

Вижте също: Месец след потопа в „Елените“: Липсва документация, а проверките разкриват застроени дерета по цялото Черноморие