Италия настоява за гъвкави бюджетни правила заради конфликтите в Близкия изток

Италианският премиер Джорджа Мелони предложи официално временно преустановяване на стриктните европейски правила за бюджетния дефицит. Тя посочи като основна причина за това искане рисковете от продължителен конфликт в Близкия изток. Според Мелони Европейският съюз разполага с механизми за реагиране при извънредни обстоятелства. Тя припомни, че подобна дерогация беше приложена успешно по време на глобалната ковид-пандемия.

Механизмът, известен като „клауза за обща дерогация“, позволява на държавите членки да надхвърлят фискалните лимити в периоди на тежки икономически кризи. Това дава необходимата гъвкавост на правителствата за смекчаване на негативните ефекти върху бизнеса и домакинствата. В момента бюджетният дефицит на Италия за 2025 г. възлиза на 3,1% от брутния вътрешен продукт. Това ниво е над допустимата граница от 3%, определена от европейските договори.

Икономическата прогноза за страната остава несигурна заради ескалацията на конфликта с Иран. Анализатори предупреждават, че очакваният икономически растеж за 2025 г. може да бъде ревизиран надолу до 0,5%. Подобен сценарий би затруднил значително усилията на Рим за финансова консолидация. Пазарното напрежение също се засилва, като спредът между италианските и германските облигации нарасна над 100 базисни пункта. Това увеличение означава по-високи разходи за заемане на средства от международните пазари.

Въпреки аргументите на Рим, еврокомисарят по икономика Валдис Домбровскис остава скептичен към искането. Той потвърди, че условията за задействане на предпазната клауза все още не са изпълнени. Домбровскис предупреди, че ЕС е застрашен от стагфлация и нови енергийни трусове заради войната. Според него комбинацията от висока инфлация и нисък икономически растеж изисква внимателен подход към разходите.

Италия не е изолиран случай в стремежа си към по-свободна фискална политика. Около една трета от държавите в ЕС са нарушили правилата за бюджетен дефицит през 2025 г. В този списък попадат страни като Франция, Белгия, Полша и Австрия. Франция вече обяви, че не предвижда спад на дефицита си под изискуемите 3% преди 2029 г. Тази тенденция показва системни трудности при спазването на Пакта за стабилност и растеж в цяла Европа.

В своя проектобюджет за 2026 г. правителството на Мелони заложи иновативен подход. За първи път от години не се предвиждат съкращения във финансирането за местните власти. Това решение беше взето въпреки натиска от европейските институции за по-строги икономии. Същевременно Банк Италии изрази критики към начина на управление на публичните средства. Регулаторът настоява за по-задълбочена оценка на ефективността на разходите, вместо прилагането на механични съкращения.

Европейската комисия следи отблизо финансовото състояние на Италия. Окончателното решение за излизане от режима на усилен бюджетен надзор се очаква през юни 2026 г. Дотогава италианското правителство ще трябва да балансира публичните финанси в условия на глобална нестабилност.