Историята на българския трибагреник: Защо националният флаг е бяло, зелено и червено

Историята на българския трибагреник е тясно свързана с легендарното Браилско знаме. Този безценен исторически артефакт напуска хранилището на Националния военноисторически музей след деветгодишно прекъсване. Светинята е създадена първоначално за нуждите на Руско-турската война. Тя обаче не влиза в реални бойни действия на фронта. Знамението изчезва за кратък период, но се появява отново в най-съдбоносния момент за България.

Браилското знаме служи за основен прототип на съвременния български национален флаг. Неговата история започва три години преди Търновската конституция официално да утвърди трикольора. През 1876 година българската емиграция в град Браила решава да събере средства за знаме. Иван Параскевов се противопоставя на общото събиране на пари от общността. Той е изявен член на Добродетелната дружина и един от основателите на Българското книжовно дружество. Параскевов решава лично да финансира и организира изработката на флага.

Тогава Иван Параскевов, член на Добродетелната дружина, един от основателите на Българското книжовно дружество, заявява, че от Браила пари не трябва да се събират, защото той лично ще поеме тази задача да създаде такова знаме. Поръчва изключително скъпа трицветна коприна, златни конци, естествени дребни перли и възлага тази задача на своята 14-годишна тогава дъщеря – Стилияна.

Стилияна Параскевова извезва трибагреника в пълна тайна в продължение на няколко месеца. Тя използва материали, които нейният баща доставя специално от Виена. Сред тях са висококачествен копринен атлаз, фини бисери и скъпи сърмени конци. Трицветната символика присъства в българското революционно движение още от 60-те години на XVIII век. Георги Раковски използва цветовете зелено, бяло и червено в своите легии през 1861–1862 година. Четата на Филип Тотю също носи флаг с подобни цветове, но в последователност червен, бял и зелен.

Иван Параскевов изрично настоява бялото да бъде разположено най-отгоре в подредбата. Той свързва буквата „Б“ с името на България. Според неговата визия родината винаги трябва да бъде над всичко останало. Първите знамена в днешния ред на цветовете са на Старозагорските въстаници и Врачанския комитет. Браилското знаме обаче окончателно утвърждава тази последователност като национален стандарт пред държавниците.

На знамето е изписано над лъва името на България, а отдолу призива – с Божия воля и със силата на славния руски цар Александър Втори, напред.

Когато знамето е напълно готово, баща и дъщеря го предават на княз Николай Николаевич. Те отправят молба към главнокомандващия на Дунавската армия да го връчи на опълченците. Руското военно командване обаче предпочита Самарското знаме да води българските доброволчески дружини. Браилската светиня остава в сянка по време на цялата война. Тя се появява изненадващо по време на Учредителното събрание в град Велико Търново.

Депутатите водят изключително ожесточени спорове относно окончателния вид на националния ни флаг. Петко Каравелов и Петко Славейков дискутират кои точно са историческите хералдически цветове на българската държава.

Следва неколкодневно бурно обсъждане какъв трябва да бъде националният флаг – дори спомените разказват, че се случва един доста ожесточен спор между Петко Каравелов и Петко Славейков за това кои са хералдическите цветове на България. Повечето съвременници, присъствали на тези исторически събития, разказват, че за прототип е взето Браилското знаме, като някои от тях стигат дори по-далеч, разказвайки как Илия Вълчев, бъдещият съпруг на Стилияна, лично е внесъл знамето пред присъстващите депутати.

Браилското знаме се съхранява внимателно в Двореца в продължение на повече от 60 години. В самия край на своя живот Стилияна Параскевова успява да види своето творение още веднъж. Сцената остава запечатана в спомените на свидетелите на тази емоционална среща.

По спомените на всички присъстващи тя прегръща знамето, плачейки.

В долния ляв ъгъл на плата днес липсва малко парче коприна. Писмени източници сочат, че там Стилияна е изписала своето име, града и датата. Днес Националният военноисторически музей пази светинята при изключително строги температурни и светлинни условия. Коприната е много крехка и има силно ограничен брой светлинни часове за показване пред широката публика.