Истории с Пената: Как „Стратега“ Димитър Пенев „арестува“ Едуард Папазян и други спомени
Журналистът Едуард Папазян споделя лична история за срещата си с Димитър Пенев през 1990 г., когато е бил „арестуван“ от „Стратега“. Статията разказва за първия мач на Пенев като селекционер и неговия принос към българския футбол.
Кончината на Димитър Пенев на 3 януари остави дълбока следа в българския футбол. В памет на легендарния треньор, журналистът Едуард Папазян споделя лична история от лятото на 1990 г., която разкрива характера и прямотата на „Стратега“.
Папазян, тогава студент по българска филология, отива на базата на ЦСКА в Панчарево, за да събере автографи за чуждестранен колекционер. Целта му е подпис от Христо Стоичков, току-що спечелил „Златната обувка“. Младият Папазян е въоръжен с календар и книга за Яворов. При пристигането си среща Димитър Пенев, който го пита какво прави там. Папазян обяснява, че търси автографи, а Пенев категорично заявява:
„Изчезвай, забранено е“
и влиза в сградата.
Въпреки забраната, Папазян се връща под стряхата след покана от Любослав Пенев и Георги Илиев. Появата на Димитър Пенев отново предизвиква гневна реакция. Папазян, роден под двоен Скорпион, му отвръща остро:
„Да не съм виновен аз, че паднахте от „Сливен“ във финала за купата“
, визирайки загубата на ЦСКА с 0:2 два дни по-рано. Пенев побеснява и изкрещява:
„Тук е военна зона, забранено е да влизаш“
. Обръща се към охраната с думите:
„Арестувайте го“
. Папазян е „арестуван“, като му взимат вещите и го изпращат до изхода. Години по-късно, когато Папазян разказва случката на Пенев, той избухва в смях и пита:
„Верно ли съм те арестувал? Леле…“
Първият самостоятелен мач на Димитър Пенев като селекционер на България е на 21 август 1991 г. срещу Турция в Стара Загора, завършил 0:0. Този период е преходен за националния отбор. Пенев наследява изключително качествен състав, но който все още не функционира като отбор. В неговия гръбнак са играещи в чужбина звезди като Борислав Михайлов, Николай Илиев, Красимир Балъков, Илиян Киряков, Емил Костадинов, Наско Сираков, Христо Стоичков и Любослав Пенев. За мача с Турция обаче той решава да даде почивка на звездите и да изпробва само футболисти от българското първенство. Тази стратегия показва неговия подход да ротира състава и да търси нови таланти. Неслучайно Българският футболен съюз определи деня на кончината му като изключително тъжен за българския футбол.
Димитър Пенев води националния отбор на България на два пъти. Първият му престой завършва с мача срещу Франция на Евро ’96 в Нюкасъл, загубен с 1:3. Френският отбор по това време е ядрото на бъдещите световни и европейски шампиони, подчертавайки силата на съперника. Вторият му период започва през 2007 г. със загуба от Уелс (0:1) в Бургас, но завършва с победа над Словения (2:0) в Целе. В този мач се разписват Благо Георгиев и Димитър Бербатов, символизирайки предаването на щафетата между поколенията.
Пенев е ключова фигура за т.нар. „златно поколение“ на българския футбол. Той интегрира играчи като Балъков, Стоичков, Костадинов, Лечков, Пенев и Михайлов първо в ЦСКА, а след това и в националния отбор. Така създава ядрото, което достига до бронзовите медали на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Неговият принос е в умението да подбира и съчетава футболисти, дори когато те не са водещи звезди на клубно ниво. Това го отличава като „селекционер“, а не просто треньор, както той самият предпочита да бъде наричан.
