Историческо дарение: Държавният печат на княз Александър Батенберг се завърна в България

Държавната агенция „Архиви“ получи безценно дарение от вещи и документи на княз Александър Батенберг. Пратката пристигна от Виена и беше отворена пред камерите на БНТ. Това е първото подобно дарение с лични вещи на княза, което постъпва в държавните архиви.

Дарителят е Михаел Грьолер, който е съпруг на правнучката на княза. Той се свързва с Румяна Конева, директор на „Дом Витгенщайн“ във Виена. Грьолер изразява желанието си да предостави тези реликви на българската държава. Най-ценният предмет в колекцията е държавният печат от времето на Александър Батенберг. С него първият български монарх е подпечатвал всички важни държавни документи.

Документи и предмети от личния архив на княз Александър Батенберг стават част от българското историческо наследство. Колекцията включва още семейни фотографии и кореспонденция с княз Фердинанд. Тези материали хвърлят нова светлина върху личния живот на монарха.

Доц. Михаил Груев, директор на ДА „Архиви“, коментира значимостта на събитието:

Става дума за едно действително изключително значимо дарение, не само заради личността на княз Александър Първи, но и за разнообразния и изключително ценен характер на документите.

В дарението присъстват и снимки от участието на княза в Руско-турската война. Доц. Груев отбелязва тяхната уникалност:

Семейни и родови фотографии, които за първи път виждат бял свят, снимки от неговото участие в Руско-турската война, кореспонденция между него и вече новият княз Фердинанд.

Историческите справки показват, че Закон за държавния печат е приет на 24 декември 1883 г. Той определя министъра на правосъдието за негов официален пазител. Тази практика се спазва и до днес в България. Самият печат е използван до 1908 г., когато държавата се превръща в царство.

След своята абдикация през 1886 г., Батенберг остава убеден българофил. Той живее в Грац, но продължава да поддържа връзки с България. Князът се старае да не забравя българския език. Дарените документи съдържат и любопитна телеграма от Стойчов от Чирпан.

Доц. Груев описва документа като първия пример за българска „шльокавица“:

Явно, че той не владее съвсем добре латиницата и текстът има смисъл на български, но е написан на една не съвсем ясна латиница.

Дарението разкрива и сложните отношения с Русия. Снимка от онова време показва селяни в двора на руското консулство. Текстът към нея е красноречив:

Български гласоподаватели в кавички получават рубли, за да гласуват.

Княз Александър Батенберг е първият български монарх след Освобождението. Той управлява в бурни времена и извършва държавен преврат през 1881 г. През 1883 г. обаче възстановява Търновската конституция. Това действие окончателно настройва руския император Александър III срещу него.

Договорът за дарение вече е връчен на Снежана Петкова. Тя е директор на Централния държавен архив. В архивите вече е заведен първият личен фонд на името на княз Александър Първи Български. До този момент в държавните архиви не е съществувал такъв фонд.