Историческа среща на върха на Euronews: Лидерите на ЕС и страните кандидатки обсъждат бъдещето на разширяването от Брюксел

На 4 ноември в Брюксел ще се проведе историческата среща на върха на Euronews за разширяването на ЕС, събираща лидери от блока и страните кандидатки. Събитието, което се излъчва на живо, ще даде гласност на гледните точки на държави като Молдова, Сърбия и тези от Западните Балкани. Срещата се провежда в ключов геополитически момент, като разширяването е подкрепено от 56% от европейските граждани, но е съпътствано от сериозни предизвикателства за всеки кандидат.

Историческа среща на върха на Euronews: Лидерите на ЕС и страните кандидатки обсъждат бъдещето на разширяването от Брюксел
Време за четене: 4 мин. 3 ноември 2025

На 4 ноември в Брюксел ще се проведе историческа среща на върха на Euronews, посветена на разширяването на Европейския съюз. Това е първото по рода си телевизионно предаване на живо, което събира на едно място лидерите на ЕС и на страните кандидатки. Срещата има за цел да постави началото на новаторски разговори относно бъдещето на европейската интеграция, която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преименува на „повторно обединение на Европа“.

Безпрецедентното събитие ще бъде определящ момент за политиката на разширяване, тъй като политическите тежести на континента се събират, за да обсъдят разширяването на 27-членния блок на изток и югоизток. Срещата на върха ще се излъчи на живо по Euronews и в цифровите ѝ платформи на 4 ноември, вторник, от 15:00 до 18:00 ч. българско време.

Ключови участници и геополитически контекст

Участие в срещата на върха потвърдиха високопоставени представители. Сред тях са председателят на Европейския съвет Антониу Коща и европейският комисар по разширяването Марта Кос. Срещата ще бъде ключова платформа и за лидерите на страните кандидатки. Участват президентите на Молдова (Мая Санду) и Сърбия (Александър Вучич), както и трима министър-председатели, представляващи Западните Балкани: Еди Рама от Албания, Милойко Спаич от Черна гора и Христян Микоски от Северна Македония.

Срещата на върха предоставя първа по рода си платформа за лидерите на страните кандидатки да изразят собствените си гледни точки. Те ще коментират процеса на разширяване – от решимостта на Молдова в условията на продължаващата война в Украйна до десетилетното чакане на Западните Балкани за членство. Процесът на разширяване засяга милиони европейци, като лидерите ще внесат в дебата надеждите и мечтите на своите народи.

След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и в условията на бързи геополитически промени, Брюксел даде нов тласък на дискусиите. ЕС разглежда разширяването като ключов елемент за сигурността, икономическата сила и демократичните ценности на Европа. Срещата на върха съвпада и с представянето от Европейската комисия на годишния Пакет за разширяване за 2025 година, който оценява напредъка на кандидатите и дава тон за предстоящата година. Според източници, докладът за Сърбия се очаква да бъде неблагоприятен, което може да повлияе на дебата.

Предизвикателства пред кандидатите

Въпреки общия стремеж, пътят на всяка страна към ЕС е съпътстван от различни предизвикателства:

  • Украйна: Постигна статут на кандидатка за безпрецедентно краткото време от четири месеца след подаване на заявление през февруари 2022 г. Страната продължава да се сблъсква с предизвикателството да провежда реформи по изискванията на ЕС, докато се защитава от руската агресия.
  • Молдова: Получи статут едновременно с Украйна. Европейската комисия очаква Молдова да приключи преговорите до 2027 г., напредвайки „може би два пъти по-бързо“ от типичните кандидати. Президентът Санду се застъпва за пътя към ЕС въпреки хибридната намеса на Русия.
  • Черна гора: Води сред всички кандидати с 33 отворени глави. Правителството си поставя за цел да приключи преговорите до 2026 г. и да постигне членство в ЕС до 2028 г.
  • Албания: Министър-председателят Еди Рама, който отбеляза забележителен напредък, официално се стреми да се присъедини до 2030 г.
  • Сърбия: Води преговори от 2014 г., но обществената подкрепа спадна от над 70% в началото на 2000-те до около 40% днес.
  • Северна Македония: Чака най-дълго, като е подала заявление през 2004 г. След разрешаването на въпроса с името с Гърция през 2019 г., преговорите остават блокирани от България по въпроси, свързани с признаването на малцинства, езика и общата история.

Подкрепа и очаквания на гражданите

Срещата на върха се провежда в момент, в който повечето европейци подкрепят разширяването. Според скорошно проучване на Евробарометър, 56% от гражданите на ЕС подкрепят разширяването, като подкрепата е особено силна сред по-младите европейци (67% за възрастовата група 15-24 г.). Въпреки това, значителна опозиция съществува в някои държави членки, като във Франция, Австрия и Чехия подкрепата е под 45%.

Европейците също така призовават за засилване на критериите за присъединяване. 38% от анкетираните смятат, че страните кандидатки трябва да поемат ясни ангажименти за реформи, преди да бъдат приети, гарантирайки спазването на стандартите на ЕС.

Разширяването носи значителни ползи: достъп до нови пазари с милиони потребители, разширяване на политическото влияние на ЕС в световен мащаб и укрепване на демокрацията. Телевизионният формат на срещата на Euronews ще позволи на всички европейци да станат свидетели на пряка и откровена дискусия за предизвикателствата, очакванията и възможностите, свързани с бъдещето на Европа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *