ИСС настоява за по-справедлива МФР 2028–2034: България е в неравностойно положение заради тавана от 105% и правилото N+1
Икономическият и социален съвет (ИСС) прие Резолюция, с която настоява новата Многогодишна финансова рамка на ЕС (2028–2034 г.) да гарантира по-справедлив подход към държавите членки и по-силен социален фокус. ИСС идентифицира ключови проблемни текстове, които поставят България в неравностойно положение, включително тавана от 105% на националните пакети и непризнаването на Черно море като граница на военен конфликт. Съветът също така критикува прекомерната централизация на управлението на ключови фондове и настоява за пълноценно участие на социалните партньори.
КАДЪР: Фейсбук/ESC/Икономически и социален съвет
Икономическият и социален съвет (ИСС) прие Резолюция, с която настоява новата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. да осигури по-справедлив подход към държавите членки. Съветът изисква още по-гъвкаво и ефективно управление на средствата, както и засилване на социалния фокус в бъдещия бюджет.
Предложението на Европейската комисия за следващия седемгодишен бюджет, чийто общ обем еврокомисарят Пьотър Серафин обяви на близо 2 трилиона евро, трябва да отчете реалните икономически предизвикателства пред отделните държави, включително България. ИСС констатира, че в настоящия си вид, предложението съдържа редица проблемни текстове, които поставят страната в неравностойно положение, тъй като не отчитат адекватно рисковете пред сигурността, икономиката и социалния прогрес.
Сред основните критични точки е непризнаването на Черно море за граница на военен конфликт. Това неглижира усилията на България за подкрепа на Украйна, както и нейните допълнителни разходи и пропуснати ползи, породени от продължаващата война. ИСС остро критикува и поставянето на таван от 105 процента на националните пакети, което чувствително намалява дела от бюджета, който България би следвало да получи въз основа на чисто икономически и социални показатели. Този таван задълбочава различията между държавите членки.
Допълнителен риск създава и правилото N+1 за изпълнение на ключови етапи от МФР на национално равнище. Според ИСС, това правило предпоставя риск от неизпълнение на ключови действия в периоди на външни или политически кризи и заплашва държавите членки с ненужни финансови санкции.
ИСС посочва като една от слабите страни на МФР недостатъчните средства за финансиране на мерки за справяне със социалните предизвикателства. Съветът настоява ролята на социалните партньори и гражданските организации да не бъде свеждана само до наблюдатели, а те да участват пълноценно в програмирането и наблюдението на прилагането на Рамката.
Освен това, ИСС поставя под въпрос прекомерната централизация на управлението на ключови европейски инструменти, като Общата селскостопанска политика, Европейския социален фонд+ и Европейския фонд за конкурентоспособност. Затова Съветът предлага да се обмислят хибридни модели с по-силно национално участие.
Макар да приветства амбицията за по-независима, сигурна и просперираща Европа и да подкрепя целите за по-голяма гъвкавост, опростени финансови програми и засилване на конкурентоспособността, ИСС предупреждава, че постигането на тези цели е възможно само при реално изпълнение на вече започнатите европейски инициативи. Съветът отбелязва, че Плановете за възстановяване и устойчивост не водят до равномерни резултати, а централизирани програми като „Хоризонт Европа“ често задълбочават различията, вместо да ги преодоляват. Резолюцията относно „Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г.“ бе приета на пленарна сесия, като докладчици по нея са заместник-председателите на Съвета Милена Ангелова, Пламен Димитров и Богомил Николов.
