Искра Донова за пътя към майчинството: От тишината на инвитро процедурите до прегръдката на сина си Йоан

Актрисата Искра Донова преминава през период на големи промени и нови предизвикателства. Главата ѝ е изпълнена със задачи, неизвестни и трудни решения. Това не се дължи на нов театрален спектакъл или филмова продукция. Причината е личен проект, вдъхновен от нейния собствен опит като майка. Тя вече прегръща своя син Йоан, но не забравя трудния път до него.

Искра Донова подготвя подкаст за психичното здраве на жени, преминаващи през инвитро процедури. Първоначално тя обмисля да напише книга по темата. Впоследствие решава, че аудио форматът е по-достъпен за аудиторията. Влиза в това ново начинание без предварителен опит, но с голяма надежда. Тя сравнява старта на проекта с началото на инвитро опитите си.

Искра Донова роди сина си Йоан на 07.02.2024 г. след успешен инвитро опит в Истанбул. Преди това тя преминава през тежък период в България. Първият ѝ неуспешен опит в родината е преди около шест години. Това води до емоционално изтощение и нужда от почивка. Актрисата споделя, че най-трудното в този процес е тишината.

“Най-трудното е тишината. В един момент вече няма какво да кажеш. Не може “следващия път ще стане”, защото той вече не е станал. Не можеш да кажеш “стегни се”, защото вече си се стягал. Няма думи”

Тя решава да спре процедурите в България след конкретна случка пред лекарски кабинет. Вижда много жени, променени от хормонална терапия и лишени от радост. Забелязва и техните отчаяни партньори. Тогава осъзнава, че целта не е зачеване на всяка цена. Тя иска да запази себе си и да не бъде психически съсипана.

“Целта не е да забременееш на всяка цена. Целта е да забременееш, да имаш бременност, да родиш и да продължиш живота си. Аз не исках да съм съсипана”

Актрисата стартира подкаста „24 часа от живота“ заедно с Анатолий Попов за обсъждане на психичното изтощение. Тя получава силна обратна връзка от други жени през последните години. Разбира, че има огромна нужда от откровен разговор по темата. Мнозина се чувстват изгубени, когато думите свършат и остане само празнотата. Донова не се определя като герой, защото знае за още по-тежки съдби.

Днес актрисата се чувства по-комфортно в собствената си кожа. Вече не се стреми да бъде харесвана от всички на всяка цена. По-важно за нея е как се чувства вътрешно. Променила е и отношението си към професионалните амбиции. Преди не си е оставяла време за почивка и въздух. Сега вижда това постоянно преследване като насилие над личността.

Искра Донова вече си позволява да не бъде перфектна. Когато не знае нещо, тя го признава открито. Смята, че страхът от незнанието е голям проблем в обществото. Хората често се грижат повече за това как изглеждат в очите на другите. Тя се шегува, че твърдението за нейното спокойствие би разсмяло съпруга ѝ.

Донова е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков и цени умението за анализ. Тя вярва, че актьорът трябва да изгражда персонажа си самостоятелно. Според нея има разлика между това да си известен и да си добър професионалист. Много млади хора влизат в професията с грешни мотиви. Те търсят популярност, а не майсторство. Подобни теми вълнуват и нейни колеги, като например Дарин Ангелов, който също цени традициите в театъра.

Преди време актрисата е обмисляла да се откаже от сцената. Записала е магистратура по рекламен мениджмънт и визуален брандинг. Причините са били липсата на перспектива и ниското заплащане. Днес тя гледа на това отклонение като на полезен опит. Сцената обаче остава нейната голяма страст, която тя нарича „магия“.

Въпреки любовта към театъра, тя предпочита работата пред камера. Киното и телевизията предлагат по-интимно усещане за актьора. Сцената обаче изисква всичко да се случи веднага, без възможност за втори дубъл. Там тя успява да изрази емоции, които в реалния живот потиска. За актьорите родителството често променя приоритетите, както се случи и при Стоян Дойчев след появата на неговите деца.

Синът ѝ Йоан е основният фактор за нейната лична трансформация. Покрай него тя се е научила да не се вкопчва в маловажни детайли. Вече не се връща към минали събития с ненужно съжаление. Искра вярва, че децата се нуждаят от много физическа близост и прегръдки. Телефонът никога не може да замести истинското човешко внимание.

Актрисата изразява загриженост относно влиянието на социалните мрежи. Според нея те разпространяват неграмотност и опасна дезинформация. Хората започват да свикват с чуждата болка и ужаса, което е тревожно. Тя вижда как младите губят умението да общуват лице в лице. Без реален контакт се губи човешката химия и интересът към другия.

Искра Донова вярва, че първите седем години са най-важни за възпитанието на един човек. Дете, което расте с любов, по-трудно би поело по грешен път. Самата тя признава, че е правила грешки в миналото. Често се е предоверявала на хора и е страдала от това. Днес тя е по-внимателна при избора на близкия си кръг от приятели.

Относно професията си, тя продължава да търси истината в образите. Не се страхува да каже „не знам“ и да търси отговори. Този подход ѝ помага да остане автентична както на екрана, така и в живота. Нейната мисия сега е да превърне личната си болка в подкрепа за другите. Така тишината на инвитро процедурите ще бъде заменена от споделеност.

Проектът ѝ за подкаст е само началото на нов етап. Тя иска да покаже, че емоционалното здраве е също толкова важно, колкото и физическото. Донова вярва, че споделянето на опит може да спаси някого от отчаянието. Тя продължава да съчетава майчинството с професионалните си ангажименти. Всеки ден с Йоан е нов урок по търпение и обич.