Ирена Милянкова: От светлините на прожекторите до учителка на деца с увреден слух

Актрисата Ирена Милянкова се оттегли от публичното пространство. Тя избра да посвети времето си на преподаване на деца с увреден слух. Вече пета година тя работи в Специалното училище за ученици с увреден слух.

Милянкова споделя, че е намерила своето призвание далеч от прожекторите. За нея учителската професия е сцена, а учениците – публика.

„Една моя колежка каза, когато бях при нея на стаж – до голяма степен преподавателят е актьор. Той трябва да умее да привлече вниманието на своите ученици и да поднесе една информация по интересен, забавен за децата начин, за да бъде по-достъпно за тях и за да могат те да усвоят тези знания“, коментира тя пред bTV.

Актрисата е завършила специална педагогика. Това ѝ позволява да работи с деца със специални образователни потребности. Училището, в което преподава, е най-големият подобен комплекс на Балканския полуостров. То осигурява обучение и рехабилитация от яслена възраст до 12 клас. Разполага и с пансион за деца от цялата страна.

Ирена Милянкова нарича своите ученици „невидими деца“. Тя смята, че обществото често ги пренебрегва.

„Аз вярвам, че всеки един от нас в нашето общество трябва да има отговорност към техните семейства. Ние като специалисти, учители не сме тук само за да обучаваме и възпитаваме децата. Ние сме тук, за да подкрепяме техните семейства, да ги насочваме. Работим в екип с родителите, ние сме партньори. Това е много важно, за да има резултат. Те имат своите силни страни, които ние специалистите развиваме. Те са като всички останали деца и имат право да бъдат обичани“, подчертава тя.

Учебната програма е одобрена от МОН. Тя е адаптирана и синтезирана спрямо възможностите на децата. Особеното са специалните предмети за развитие на слуха и говора. Милянкова работи както групово, така и индивидуално. Слухово-речеви рехабилитатори посещават класа ѝ ежедневно.

Десислава Илиева, слухово-речев рехабилитатор, описва детайлно методиката. Тя включва поетапно изграждане на звукове, срички, думи и изречения. Използват се огледала и ръчни модели за обяснение на артикулационните органи.

„Ние сядаме пред едно голямо огледало и използваме абсолютно всичко, за да им обясним положението на артикулационните органи. Например, ръчният модел на звуковете, че при звука А езикът е легнал, има глас, въздушната струя е топла. И детето едната ръка си слага на неговото вратле, другата ръка е на моето или на колегата, усеща вибрациите, после показваме, че въздушната струя е топла, имам профил на звука, за да види къде е езикът. Съответно при П звукът е взривен, за да усети ударната струя. И това се случва много бавно във времето. Но когато чуеш вече ясна реч, изпитваш удоволствие и удовлетворение“, разказва Илиева.

Ирена Милянкова е преподавала и на дете от Литва. Жестовият език там е различен от българския. Въпреки това, те са постигнали значителен напредък. Детето овладява писмената реч, въпреки разликите.

Освен учител, Милянкова е и майка на шест деца. Отскоро тя е и баба.

„Много е хубаво, че моите деца растат, че вече те също се развиват, че стават родители. Когато чуя баба, аз по-скоро си представям бабите и дядовците ни на село, които работят на двора. Всъщност аз не съм това. Аз съм нетипичната баба в разцвета на годините си, на възрастта си. Те се справят прекрасно сами, изключително самостоятелно, е младото семейство, което пък мен ме радва много. Означава, че аз съм си свършила работата, дъщеря ми следва моя модел. Тя е много грижовна майка“, споделя актрисата.

Актрисата е ангажирана и с проекта „Терапевтична Детска Къща“. Това е инициатива за създаване на сензорни зали за деца с различни нарушения. Тя вярва, че е важно да се демонстрира приемственост към тези деца. Те имат своето място в обществото. Училището предлага и гимназиални професии като готварство и дърводелство.

Милянкова описва работата си като пристан.

„Тук намерих смисъла си. Сред деца се чувствам значима. Те са… Те са истински. Те са неподправени, те са автентични. Техният свят е толкова чист. Аз идвам от един друг свят, от света на модата, на киното. И… Така, с годините натрупах една горчивина от този толкова нездравословен стремеж към слава, към власт, към всичко, което води в тази посока. И тук е като мой пристан, там където мога да си отдъхна, да бъда себе си и в същото време полезна“, завършва тя.