Иранка в България: „Всичко е черно“ – разказ за протестите и информационното затъмнение

Антиправителствените протести в Иран навлизат в трета седмица. Недоволството ескалира заради икономическата криза и обезценяването на валутата. Хората настояват за смяна на режима. Данни на неправителствени организации сочат десетки ранени и загинали. Пълната картина остава неясна поради информационното затъмнение.

Бехрух Мосадова, иранска гражданка, живееща в България, разказва за ситуацията. „Иранският народ наистина е много уморен от това правителство. Хората нямат свобода, нямат демокрация. Искат да се махне този режим, за да могат да живеят по-спокойно. Живееш, но всеки ден очакваш нещо да се случи“, споделя тя.

Бехрух е от Техеран. Тя напуска родината си преди 14 години, търсейки спокойствие и сигурност. „Исках да живея някъде, където има демокрация. Жените да са равни. Там няма как да имаш тази свобода.“ Тя описва живота под режима: „Живееш по един начин, но трябва да се съобразяваш с това, което режимът иска от теб. Както те искат, така излизаш. Има наказания, да. Много лесно те вкарат в затвора и там не се знае какво те очаква. Жените нямат никакви права в Иран. Нямат власт.“

С тъга Бехрух следи събитията. Тя черпи информация само от световните медии. В Иран цари пълно информационно затъмнение и прекъснати комуникации. „Те не искат да излиза никаква информация от Иран. Има много голям натиск върху хората. Не могат да теглят пари от банкомати. Просто животът ти спира. Магазините работят до два часа, за да могат хората да излязат. След това нищо не работи.“

В продължение на четири дни Бехрух няма връзка с родителите си в Техеран. „Няма никаква връзка. Спират интернета. Пробвах на домашния телефон и на GSM-а на баща ми – по същия начин. Нищо не работи. Миналият път беше почти една седмица, дори до 10 дни. Поне 10 пъти на ден опитвам да се свържа с тях. Много се притеснявам за тях. Особено за баща ми, който ходи на работа. Не знам какво е положението.“ Опитите за свързване през социалните мрежи също са безуспешни.

Според Бехрух комуникациите остават спрени, докато протестите продължават. „Докато хората не спрат да излизат на улицата. Това е техният начин.“ Тя подчертава нуждата от международна подкрепа. „Трябва да има подкрепа за тези хора, защото те сами не могат да променят държавата.“

Животът в Иран става все по-труден. „Всичко е изключително скъпо. Иран е богата държава. Има всичко. Хората не трябва да живеят по този начин. Като деца си спомням – никога не е било така. Винаги сме живели спокойно. Ток, газ, вода – всичко. Все едно ги ползваш безплатно, защото Иран има всичко. А сега продават нещата на Китай, Русия и други държави. Хората нямат пари. Нямат възможност за елементарен живот.“

Много млади хора излизат на улиците въпреки агресията. „Има страх, но вече нищо не ги спира.“ От 28 декември 2025 г. протестите се разрастват в големи градове като Техеран, Машхад, Исфахан и Шираз. Според HRANA, над 1850 протестиращи са убити от режима, включително 50 само на 8 януари в град Фардиш. Протести в подкрепа на иранския народ се проведоха и в София.

На 13 януари 2026 г. Доналд Тръмп призова иранците да продължат протестите, заявявайки, че „помощта е на път“. Той наложи 25% мита на стоки от държави с търговски връзки с Иран. Иранското правителство обвинява външни сили и заплашва с военни действия. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че режимът може би е изправен пред „последните си дни и седмици“.

След четири дни, стационарните и мобилни телефонни услуги бяха възстановени, но интернетът остава прекъснат. Иранското правителство наложи обширна интернет цензура и заглушаване на телефоните на 8 януари, за да ограничи организирането. Въпреки това духът на промяната завладява иранските улици.

Как изглежда Иран през очите на Бехрух? „Тъмно. Всичко е черно. Искам всичко да се промени, за да можем да живеем спокойно.“