Иран след Хаменей: Между сянката на Революционната гвардия и надеждата за промяна

Ликвидирането на аятолах Али Хаменей промени из основи геополитическата ситуация в Близкия Изток. Това събитие върна надеждата на милиони иранци за живот без Ислямска република. Играта на „война и мир“ между Техеран и Запада официално приключи. Започна истинска война, която поставя режима пред екзистенциална заплаха. Израел и Съединените щати нанесоха тежки удари, но структурата на властта остава сложна.

В момента страната се управлява от временно колективно ръководство. В него влизат президентът Масуд Пезешкиан и ръководителят на съдебната власт Голам-Хосейн Мохсени-Еджей. Към тях се присъединява и духовникът Алиреза Арафи. На своето четвърто заседание те обсъдиха свикването на Събранието на експертите. Този орган от 88 духовници трябва да избере новия върховен лидер. **Временното ръководство вече получи извънредни правомощия за решения за война и мир.** Те контролират назначенията в полицията и армията.

Иран избира да капитулира ли пред САЩ или да изпадне в хаос в този критичен момент. Същевременно иранската армия обяви засилване на ответните атаки срещу своите врагове. Това се случва само седмица след ескалацията на военните действия. Техеран демонстрира военна мощ, за да защити оцеляването на режима. Блокирано е въздушното пространство, а морските пътища са в хаос.

Журналистката Фаеге Ешкевари, която живее в България, разказва за напрежението в родината си. Тя подчертава, че иранците са очаквали атаката.

„В Иран много добре знаеха, че ще има атака. Дори обикновените хора я обсъждаха постоянно. Нощта, преди атаката интернетът в страната отново беше спрян. Казват, че е имало евакуации.“

Това информационно затъмнение е част от тактиката на властите. Всичко е черно в разказите на хората, които се чувстват като заложници в собствената си държава.

**Революционната гвардия контролира близо 90% от икономиката на цялата страна.** Тя е монополизирала секторите на петрола, газа и минното дело. Гвардията притежава собствени пристанища, логистични центрове и дори болници. Тези „пазители на републиката“ наброяват около 125 хиляди души. Те остават недосегаеми за финансовите проблеми, които измъчват обикновените граждани. Докато народът страда, висшите ешелони на Гвардията трупат богатства.

Икономическата ситуация в страната е катастрофална. **Официалната инфлация в Иран варира между 60 и 70 процента.** Неофициалните данни обаче сочат нива от 90 до 100 процента. За последните 50 години иранският риал се е обезценил почти 20 хиляди пъти. Повечето иранци днес преживяват с около 7 долара на ден. Инфлацията се превърна в най-добрия приятел на управляващия елит.

Като наследник на Али Хаменей се спряга неговият син Моджтаба Хаменей. Той е на 56 години и поддържа изключително тесни връзки с Революционната гвардия. Моджтаба никога не е заемал официален политически пост, но притежава огромно влияние. Твърди се, че той е изградил имотна империя по целия свят. Израелският министър на отбраната вече предупреди, че Моджтаба също може да бъде ликвидиран.

САЩ започнаха операция „Епична ярост“, която се очаква да продължи поне четири седмици. Военният министър Пийт Хегсет заяви, че целта не е изграждане на демокрация. Доналд Тръмп пък призова иранците сами да поемат контрола над бъдещето си. В същото време Али Лариджани, секретар на Висшия съвет за национална сигурност, остава непреклонен. Той обяви, че Иран няма да води преговори със Съединените щати.

Вътре в страната съпротивата продължава, въпреки жестоките репресии. Смята се, че броят на убитите протестиращи през последните години достига 45 хиляди души. Близо 60 процента от населението на Иран са младежи под 30 години. Те не приемат ограниченията на аятоласите. В мазета и тайни клубове те създават музика и литература, мечтаейки за свобода.

Много иранци вече открито говорят за времето на шаха. Мохамед Реза Пахлави превърна Иран в една от най-развитите икономики в света. Днес хората искат референдум, за да определят сами типа управление. Те търсят лидер, който да осъществи прехода към нормалност. Иран остава страна на контрастите – богата на ресурси, но изтощена от диктатура. Светът помни, че тук е създаден първият закон за човешките права. Сега иранците се борят да си върнат това благородно наследство.