Иран пред прага на разпада: Вътрешни конфликти и масови протести раздират страната

Иран остава една от най-сложните мултиетнически държави в света, където централизираната власт в Техеран води постоянна борба за контрол над многобройни малцинства и нарастващо социално недоволство. Режимът на аятоласите е изправен пред безпрецедентно предизвикателство, опитвайки се да балансира между строгата идеология и исканията на население, изтощено от икономически кризи и липса на свободи.

Мащабът на насилието, използван от силите за сигурност, шокира международната общност. В края на 2025 година икономическата криза и сривът на националната валута предизвикаха масови протести в цялата страна. Властите реагираха с познатия модел на репресии – пълна блокада на интернет и брутална сила. По официални данни убитите са 3117 души, но правозащитни организации като HRANA съобщават за над 6126 потвърдени смъртни случая, включително на 86 деца.

Към началото на 2026 година ситуацията ескалира до най-мащабните вълнения от Ислямската революция през 1979 година насам. Протестите, започнали на 28 декември 2025 г., са провокирани от галопираща инфлация, като правителството отново обвинява САЩ и Израел в подстрекателство към хаос. В този контекст информационното затъмнение се превръща в основно оръжие на режима за прикриване на реалните мащаби на недоволството.

Етническата мозайка на Иран е източник на постоянно напрежение. Кюрдите, наброяващи около 12 милиона души, остават сред най-активните противници на статуквото. Вълните от недоволство се разпространяват светкавично в кюрдските райони, особено след трагичната смърт на Махса Джина Амини. На югоизток, в провинция Систан и Белуджистан, повече от половината екзекуции в страната са извършени именно срещу представители на белуджкото малцинство, често под претекст за борба с наркотрафика.

Нов елемент в конфликта е появата на Народния фронт Мобаризун – коалиция от белуджистки организации, която в началото на 2026 г. официално подкрепи протестите и предупреди за въоръжен отговор срещу насилието над цивилни. Същевременно иранските азербайджанци, наброяващи около 18 милиона, са обект на засилено наблюдение поради опасения от сепаратизъм и близките връзки между съседен Азербайджан и Израел.

Иран не само е в икономическа изолация, но е притиснат и от екологични катастрофи. Над 30 милиона души са мигрирали вътре в страната през последните три десетилетия поради суша и недостиг на вода. Тези вътрешни мигранти често се превръщат в двигател на протестите в големите градове, тъй като губят поминъка си и вярата в държавните институции.

Докато Иранската революционна гвардия остава гръбнакът на режима, контролирайки съдебната система и медиите, анализатори посочват, че единственият път към избягване на гражданска война са радикални вътрешни реформи. Въпреки това, актуалната политика на Техеран за задълбочаване на военното сътрудничество с Русия и твърдият курс срещу Израел само засилват международния натиск и вътрешното разделение.