Иран пред прага на разпада: Вътрешни конфликти и масови протести раздират страната

Иран навлиза в критична фаза от своята история, изправен пред безпрецедентна вълна от недоволство. Държавата, която обединява множество етнически групи, не успява да отговори на исканията на малцинствата и да овладее икономическата разруха. Мащабът на насилието, използвано от силите за сигурност, шокира международната общност и собственото му население. В края на декември 2025 година икономическата криза предизвика масови протести, които бързо се радикализираха.

Властите реагираха с пълна блокада на интернет и брутален натиск. Според официални данни убитите са 3117 души, но правозащитни организации алармират за много по-тежки цифри. Базираната в САЩ организация HRANA съобщава за над 6126 потвърдени смъртни случая, сред които 86 деца. Тези жертви са част от милионите млади иранци, които губят надежда за бъдеще в родината си поради безработицата и екологичните катастрофи като сушата.

Вътрешното напрежение се подхранва от системната дискриминация на малцинствата. Въпреки че ключови фигури като аятолах Али Хаменей и президентът Масуд Пезешекиан имат етнически корени, различни от персийските, политическата система остава затворена за реални реформи. Кюрдските райони и провинция Систан и Белуджистан остават най-горещите точки на съпротивата. В Белуджистан ситуацията е особено тежка, като над 50% от екзекуциите в страната са свързани с присъди за наркотици в този беден регион.

Новите развития от началото на 2026 година показват още по-голяма ескалация. Появи се коалицията „Народен фронт Мобаризун“, която обединява белуджистки организации и предупреждава за въоръжена реакция срещу насилието над цивилни. Техеран продължава да обвинява външни сили като САЩ и Израел за хаоса, докато информационното затъмнение в страната става все по-плътно.

Геополитическата ситуация се усложнява и от засиленото военно сътрудничество между Иран и Русия. Анализатори предупреждават, че режимът е изправен пред най-голямото си изпитание от ислямската революция през 1979 година насам. Ако протестите прераснат в гражданска война, това би довело до милиони бежанци към Европа и пълна дестабилизация на Близкия изток. В същото време опозиционни фигури призовават за мирен преход и референдум, но Техеран показва, че не е готов на никакви отстъпки, контролирайки съдебната система и Революционната гвардия.