Иран пред дилема: капитулация пред САЩ или тотален хаос

Иранската държава е изправена пред екзистенциална криза. Президентът Масуд Пезешкиан публично признава дълбоките икономически проблеми. Страната е изправена пред избор: да приеме условията на САЩ или да рискува пълен колапс.

Иранският президент Масуд Пезешкиан разкритикува остро икономическите показатели пред парламента в Техеран.

….Иранците са гладни.

Това заяви той, описвайки грешните политики и икономическите обстоятелства. Пезешкиан подчерта, че държави като Турция, Япония и Корея са „по-добре от Иран, въпреки че нямат петрол“.

Имаме петрол, имаме газ, имаме ресурси…И въпреки това сме гладни.

На въпрос откъде да вземе пари за хората, президентът отговори: „Моля, кажете ми откъде да ги взема“.

„Иранският глад“ не произтича от липса на ресурси или таланти. Иранците са трудолюбив и честен народ, известен с търговски и финансови умения. Основната причина за кризата е идеологията, която задушава развитието и разхищава богатството. Четири десетилетия идеологически експерименти водят до санкции, войни, разпадаща се икономика, бедност и безработица.

Когато държавата не може да превърне мощта в благосъстояние, самата мощ става бреме. Това ускорява колапса, особено при рентиерски държави.

Санкциите и войната като катализатор

Икономическите санкции срещу Иран през последните четири десетилетия са кумулативен процес. Те изтощават структурата и възможностите за маневриране на държавата. Завръщането на Доналд Тръмп и възобновяването на механизма за „snapback“ санкции засилиха конфронтацията. Те преминаха от бавно сдържане към систематично задушаване. Санкциите вече не ограничават ресурсите, а атакуват артериите на финансирането.

Днес Иран е подложен на над 550 икономически, финансови и търговски ограничения. Те включват банкиране, енергетика, корабоплаване, застраховане и парични преводи. Усилията на САЩ и Запада срещу иранския „флот-призрак“ ескалират. Контрабандата вече не е устойчиво решение. Последните инциденти, като ареста на ирански петролен танкер във Венецуела, показват, че дори отдалечени региони не са безопасни.

12-дневната война с Израел е повратен момент. Тя не е само военен сблъсък, а комплексен удар по индустриалната и военната инфраструктура на Иран. Унищожени са чувствителни предприятия и съоръжения. Техеран бърза да възстанови щетите, инжектирайки огромни средства. Това се случва на фона на икономическа парализа, спад на валутата и социално недоволство.

Иран се опитва да компенсира стратегическия дисбаланс. Търси военни самолети и системи за противовъздушна отбрана от Китай и Русия. Тези опити обаче увеличават финансовото натоварване. Малкото налични ресурси отиват за военни нужди, за сметка на националната икономика и частния сектор.

Структурна точка на самоубийство

Иранският режим достига „структурна точка на самоубийство“. Той губи способност да предлага реални икономически решения. В същото време не може да промени политическото си поведение. Иран не разполага с ефективни инструменти за спиране на икономическия срив. Доверието липсва, валутата е изчерпана, а пазарите работят под натиска на страха.

Иран има пари, но те не са за съживяване на икономиката. Те са предназначени за защита на „сърцето на режима“ при война и за предотвратяване на бърз срив. Това са пари за екзистенциална спешност, а не за реформи. Използването им за справяне с икономическия срив би изложило режима на военни или сигурностни шокове.

Две възможности пред Иран

Иранският режим е изправен пред две възможности:

1. Подписване на споразумение за капитулация със САЩ. Това включва пълно приемане на американските условия: спиране на ядрения проект, отказ от обогатяване на уран, спиране на балистичните ракети. Също така прекратяване на финансирането на тероризма и трансграничните въоръжени милиции. Иран трябва да предаде наличния обогатен уран. В замяна ще получи освобождаване на част от замразените средства. Това временно ще спаси икономиката, но ще нанесе удар по идеологическата основа на режима.
2. Продължаване по досегашния курс. Това означава залог на оцеляването, водещ до по-дълбок икономически колапс. Ще последват социална дезинтеграция, протести, прерастващи в революция, и ерозия на държавната легитимност отвътре. Експерти предупреждават, че подобен сценарий би бил сложен и със сериозни последици.

Иран не е изправен пред преходна криза, а пред историческа безизходица. Всички ресурси се превръщат в гориво за война. Мирът е скъп, но войната е още по-скъпа. Режимът няма лукса на времето или вариантите.

Продължаващите протести и икономически срив

Протестите в Иран продължават пети ден, обхващайки 31 провинции. Има регистрирани жертви и арестувани лица. Иранският риал достигна рекордно ниско ниво: 1,25 милиона риала за един долар САЩ, което е спад от 80% годишно. Официалната инфлация е 42.2-52% годишно, а инфлацията на хранителните продукти надхвърля 70%. Безработицата сред младежта превишава 30%. Дефицитът на електроенергия и природен газ води до спиране на стотици промишлени предприятия.

Иранският режим е в стратегически капан. Жестокото потискане на протестите може да разруши остатъците от вътрешна легитимност. Това би дало повод за американска интервенция. Отпускането на контрола може да доведе до неконтролируема ескалация.

Механизмът „snapback“ на санкциите включва замразяване на активи на Централната банка на Иран. Забранена е продажбата на скъпоценни метали, диаманти и военно оборудване. Има и забрана на определени софтуерни продукти. Въпреки растящите петролни доходи, иранският риал продължава да слабее. Голяма част от изнесения петрол се продава под пазарната цена с дълги забавяния и замразени плащания.

Етнически движения, проблеми с водоснабдяването и стачки допълнително обострят кризата, особено кюрдския въпрос. Иран преживява най-дълбоката икономическа криза в съвременната си история. Тя е комбинация от хронично неефективно управление, системна корупция и международни санкции.

Анализаторите отбелязват, че текущият момент е уникален за Ислямската република. Налице е безпрецедентна конвергенция на три фактора: вътрешно икономико-политическо въстание, координирано действие на САЩ и Израел, и синхронност на заплахите. Някои експерти твърдят, че Иран може да се справи с подкрепа от Изтока. Но старият икономически модел е разрушен, а обществото е в отчаяние.

Официалната позиция на ИРНА (от 2 януари) твърди, че протестите имат „граждански“ и „икономически“ характер и вече са приключили. Това противоречи на други източници за продължаващите вълнения. Иран вече не преживява преходна криза. Това е момент на пълно оголване на един режим, изчерпал историческото си време и възможности.