Иран и енергийният шок: Повтаря ли се глобалната криза от 2022 година?

Бомбардировките в Иран доведоха до елиминиране на върховния лидер Али Хаменей и други висши ръководители. Ответната реакция на Техеран се фокусира директно върху световните енергийни пазари. Иран цели да предизвика мащабен петролен шок. Така страната се надява да принуди САЩ да спрат военните действия. Експертите предупреждават, че цените на горивата ще започнат да растат до седмица-две.

Иран заплаши с обстрел корабите в протока Ормуз. Това е единствената връзка между Персийския залив и открито море. Протокът Ормуз осигурява една трета от световните доставки на петрол и 20% от втечнения газ. Застрахователите вече прекратиха покритието за военен риск в региона. Това почти спря морския трафик. Катар, Бахрейн, Кувейт и Ирак останаха отрязани от световния пазар. Катар спря производството на втечнен газ, а Ирак затвори най-голямото си петролно находище.

Ситуацията ескалира бързо и засегна дори съюзници на Техеран. Иран удари пристанищата Фуджейра в ОАЕ и Дукм в Оман. Рафинерия в Саудитска Арабия също стана обект на нападение. Най-голямата жертва на конфликта е Китай. Страната е основен потребител на енергия от Близкия изток. Техеран очевидно играе ва банк, за да предизвика глобална енергийна криза.

Цената на петрола скочи с близо 20% само за ден и половина активна търговия. Котировките надминаха нивата от юни 2025 година. Петролът поскъпна значително, но рискът от по-нататъшна ескалация остава висок. През 2022 г. суровината достигна пик от 128 долара след руската инвазия в Украйна. Сега пазарите се опасяват от подобен сценарий. Азиатските страни като Индия и Япония ще търсят доставки на всяка цена.

Природният газ поскъпна още по-рязко от петрола. Цената му се удвои за два дни и достигна 65 евро на мегаватчас в Европа. Ирански дронове поразиха обекти на QatarEnergy през март 2026 г., което спря катарския износ. Това доведе до скок на цените в Британия с 50%. Катар е ключов доставчик, а липсата на неговите танкери принуждава купувачите да търсят алтернативи.

Самият Иран също е в тежка ситуация. Страната страда от остър вътрешен енергиен дефицит. Дневният дефицит на природен газ в Иран достигна критичните 350 милиона кубически метра. Властите бяха принудени да спрат електричеството в 18 провинции. Президент Масуд Пезешкиан призова гражданите да намалят температурата в домовете си с 2 градуса. Промишленото производство в страната може да спадне с до 50%.

В България ефектът ще се усети първо при горивата. КЕВР вече одобри цените на природния газ за март. Те са по-ниски от миналата година. Битовите потребители са защитени от фиксирани цени до края на юни. Бизнесът обаче купува ток от борсата и ще усети напрежението. Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ спря за ремонт, което допълнително ограничава предлагането.

Българският туризъм може да извлече неочаквани ползи. Спирането на полетите към Близкия изток насочва туристите към Европа. Американските и европейските пътници ще търсят сигурност на Стария континент. Това отваря прозорец за повече резервации за предстоящото лято у нас. Всичко зависи от продължителността на военните действия.

САЩ се стремят към бързо приключване на конфликта. Изборите през ноември правят американските гласоподаватели чувствителни към цената на бензина. Ако блокадата продължи над 25 дни, големите производители в Залива ще спрат добива. Европейският съюз вероятно ще активира антикризисни мерки, подобни на тези от 2022 година. Сигурността на доставките остава основен приоритет за континента.