Инуитски традиции: Ловът на тюлени – сърцето на живота в Гренландия
В Гренландия, компанията Great Greenland поддържа живи древните инуитски традиции за обработка на тюленова кожа. Въпреки международните забрани и критиките от организации за защита на животните, ловът на тюлени остава ключов за културата и икономиката на местните общности, осигурявайки прехрана и запазвайки вековни умения.
В Какорток, южен град в Гренландия с около 3000 жители, компанията Great Greenland продължава да произвежда облекла от тюленова кожа. Те използват традиционни методи, предавани от векове. Това е жизненоважна дейност за местната инуитска общност.
Авиая Холм Йенсен, директор на Great Greenland, подчертава значението на тюлените за оцеляването.
Ако нямахме тюлените и ловците, нямаше да сме тук, в Арктика. Векове наред използваме тюленовите кожи не само за дрехи, но и за материали, като каяци… и за храна.
Основана през 1977 г. и изцяло собственост на гренландското правителство от 1982 г., Great Greenland разчита на местни инуитски ловци. Те доставят тюлените, които след това се обработват от квалифицирани работници. Въпреки това, Холм Йенсен отбелязва, че знанията за изработка на изделия от кожата намаляват сред младите поколения, които продължават да ловуват за месо.
Тюленовата кожа, заедно със стъклени мъниста, коприна и вълна, е основен елемент в традиционната гренландска национална носия. В магазина на Great Greenland се предлагат разнообразни продукти – от якета и шапки до бижута. Пазарът на тюленова кожа е претърпял значителен спад. Това се дължи на кампании против лова през 70-те и 80-те години, както и на последвали международни търговски ограничения.
През 2009 г. ЕС въведе забрана за внос и търговия с търговски уловени тюленови продукти. Важното „изключение за инуитите“ обаче позволи на компании като Great Greenland да продължат да изнасят за ЕС. Въпреки това, по-голямата част от продукцията все още се продава в Гренландия.
Това е много важно за нас. Ако не съществуваше изключението за инуитите, щяхме да продаваме продуктите си само в Гренландия. А мисля, че сме толкова малко хора, че може би нямаше да се справим.
, споделя Холм Йенсен.
Организации за защита на животните, като датската Anima, продължават да критикуват лова на тюлени. Йо Виндинг, директор на Anima, заявява:
Това, за което трябва да помислите, е вашата позиция по отношение на страданието на животните. Животните страдат точно като хората и ние искаме да го сведем до минимум или да го елиминираме, колкото е възможно. Когато погледнем ловът на тюлени, виждаме, че той е съпътстван от жестокост, която причинява голямо страдание на животните, и това беше причината ЕС да приеме забраната.
Доклад на Световния фонд за дивата природа от 2013 г. оценява популацията на тюлените в Гренландия на милиони. Ежегодно се улавят около 150 000 животни. Холм Йенсен подчертава, че популацията на тюлените е стабилна. Търговията осигурява жизненоважни доходи за ловците.
В океана около Гренландия, а също и около Европа, има много тюлени.
Инуитите са оцелявали и процъфтявали в Арктика в продължение на поколения. Ловът на китове, полярни мечки и тюлени е в основата на техния начин на живот. В контекста на нарастващия интерес към Арктика и стремежа към възраждане на културната идентичност, гренландците все повече прегръщат предхристиянските инуитски традиции. Сред тях са танците с барабани и традиционните татуировки. Това е начин да се възвърне гордостта от корените на предците.
Холм Йенсен е оптимист за бъдещето на инуитските традиции, свързани с тюленовата кожа.
Те все още процъфтяват в тази част на света. Правим го от векове, така че ще продължаваме да го правим и след сто години.
Традиционният лов на тюлени е не само икономическа дейност, но и дълбоко вкоренена културна практика. Той включва ритуали, разпределение на улова и пълноценно използване на всяка част от животното. В Гренландия се развиват и съвременни инициативи за съхраняване на инуитските традиции. Те включват обучение на младежи в традиционни умения и популяризиране на националната носия. Въпреки критиките, гренландското правителство и местните бизнеси подчертават значението на тази индустрия за икономиката и културното наследство.
