Иновативна техника спасява крайници от ампутация: Превръщане на вена в артерия

В медицината, както и в живота, има моменти, в които науката надхвърля границите на познатото и предлага на пациентите втори шанс там, където всички врати изглеждат затворени. Един от тези революционни методи е обратната артериализация на дълбоки вени – сложна процедура, сравнима с обръщането на течението на река, която дава надежда на хора с критични рани и застрашени от ампутация крайници.

50-годишният британец Кристофър Долън, страдащ от тежка язва на десния крак, причинена от дългогодишен диабет, е един от примерите за успеха на този подход. Въпреки операция за отстраняване на мъртва тъкан, раната му не е заздравявала месеци наред, а лекарите не виждали друга възможност освен ампутация. Тогава изкусен съдов хирург от университетската болница ‘Джеймс Кук’ в Мидълзбро му предлага новаторско лечение – обратна артериализация на дълбоките вени. Долън, диабетик от 36 години, не се поколебал. Процедурата, все още новаторска за региона и извършвана в ограничен брой световни центрове, не само спасява крака му от ампутация, но и му позволява да се върне към нормалния си живот, демонстрирайки невероятна смелост и доверие в медицината.

Подобна е историята и на Ирма Виляреал от Тексас. В продължение на дълга и мъчителна година тя можела да се движи само на петата на десния си крак. Лекарите я убеждавали, че единствената опция е ампутация поради периферна артериална болест, блокирала кръвоснабдяването на крака. Ужасена от перспективата да загуби крака си и любимото си занимание – танците, Ирма е на прага на отчаянието. Медицинска сестра я насочва към център, имащ опит с новоразработената процедура. Само няколко седмици след операцията Ирма успява отново да ходи без болка, а по-късно и да танцува на годишнина от сватбата на сестра си, описвайки лекарите си като „ангели хранители”.

Историите на Кристофър и Ирма са емблематични за хиляди пациенти по света, които страдат от критична исхемия на крайниците – краен етап на периферна артериална болест. При това състояние се блокират артериите в долните крайници, което води до рязко намаляване на притока на кръв към краката и стъпалата. Резултатът е силна болка, незаздравяващи рани и тъканна некроза или гангрена. За огромна част от тези пациенти, особено тези с диабет или бъбречна недостатъчност, традиционните методи за възстановяване на кръвообращението като байпас или поставяне на стент са невъзможни. Липсата на проходими артерии, до които може да се направи байпас, превръща тези хора в пациенти без избор, с мрачна прогноза.

В отговор на тази предизвикателна дилема, обратната артериализация на дълбоките вени се появява като революционен подход. Процедурата има за цел да възстанови притока на богата на кислород кръв към стъпалото, като създаде изкуствена връзка, или анастомоза, между артерия и вена. За разлика от традиционните байпаси, които свързват артерия с артерия, новата техника се осъществява чрез насочване на кръвта от проходима артерия в долната част на крака (обикновено задната тибиална артерия) към съседна вена. Този процес се извършва стъпка по стъпка с помощта на специализирана система от устройства.

Първата стъпка е осигуряването на достъп до вената в стъпалото. След това през артерия на крака се вкарват специализирани катетри. Ключовият момент на процедурата е преодоляването на естествената структура на вените, които имат клапи, предотвратяващи обратния поток на кръвта. За да може артериалната кръв да достигне стъпалото, тези клапи трябва да излязат от строя. За целта се използва специализиран инструмент – валвулотом, който разрушава клапите, позволявайки на кръвта да потече в обратна, ретроградна посока. След това се поставят саморазширяващи се стент-графтове с покритие, които създават постоянен, тунелоподобен път за кръв от артерията към вената, доставяйки животворен кислород до тъканите на стъпалото.

Методиката е класически пример за напредък в медицината, където практиката предхожда пълното теоретично разбиране. Поради своята сложност и иновативен характер, обратната артериализация на дълбоките вени се извършва в ограничен брой специализирани центрове по света. Такива центрове, освен във Великобритания и Тексас, съществуват към Университета на Мериленд, САЩ (считан за пионер в метода), в Медицинския център Beth Israel Deaconess в Бостън и Inova Schar Heart and Vascular в Северна Вирджиния. Екипите в тези институции не само прилагат процедурата, но и активно участват в нейните клинични изследвания и усъвършенстване.

Клиничните данни от проучванията, включително значимото изпитване PROMISE II, публикувано в New England Journal of Medicine, предоставят солидни доказателства за ефективността на метода при най-тежките „отписани“ пациенти. В проучването са включени 105 пациенти, за които не е имало други конвенционални опции за лечение. То показва отличен технически успех на операцията – при 99%, което свидетелства за високата осъществимост на процедурата от хирургична гледна точка. Важно е да се отбележи, че въпреки високия технически успех, пълното биологично възстановяване и заздравяване на раните е сложен и продължителен процес, изискващ месеци и адаптация на вените към новия кръвоток.

Въпреки международните успехи и иновации в съдовата хирургия, като ендоваскуларни методи и венозни стентове, в България няма съществени нови развития или широк прием на метода за обратна артериализация на вени в артерии за лечение на критични рани. Според последни публикации от 2024 г. в български съдово-хирургични издания (напр. Angiology Magazine 2024-2) се подчертава напредъкът в ендоваскуларните методи и рехабилитацията на дълбоките вени, но липсват директни новини за обратна артериализация. Това показва, че към момента, въпреки иновациите и приложението на сложни съдови техники в България, този метод остава високоспециализиран и ограничен до малък брой центрове в света, като част от мултидисциплинарен подход при пациенти, за които традиционните операции са невъзможни.