Инициативата „14 века България в Европа“ събира медии, учени и академици за честване на исторически годишнини

Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и Българската телеграфна агенция (БТА) обединяват усилия. Те стартираха инициативата „14 века България в Европа“. Целта е отбелязване на 1400 години от създаването на българската държава през 2032 година. Към призива се присъединиха 25 видни български историци, археолози и общественици. Те отправиха апел за достойно честване към властта.

Инициативата е насочена към културната памет на нацията. Тя цели да укрепи чувството за държавност. Проф. Пламен Павлов подчерта важността на това начинание. Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев също подкрепи проекта. Той акцентира върху дефицита на памет в съвременното общество.

Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ: „Тази инициатива е смислена само, ако влезе в културната памет на българите. Забележете принципа на културната памет ‘Ние помним само това, което е значимо’, за съжаление важи и в обратния ред ‘Само това, което помним е значимо’. Ако ние не помним Кубрат, ако ние не помним Аспарух, те нямат никакво значение. Когато казваме, че Левски живее сред нас, ние нямаме представа, идея, че той е възкръснал, станал от гроба, ние го съживяваме всеки ден, всеки февруари, всяка година, така трябва да съживим и Кубрат, така трябва да съживим и Аспарух.“

Генералните директори на обществените медии изразиха своя ангажимент. Милен Митев от БНР заяви, че тяхна задача е да опазват историческата памет. Кирил Вълчев от БТА припомни предстоящи годишнини. Сред тях са 150 години от Априлското въстание (2026 г.) и 1080 години от успението на Свети Йоан Рилски (2026 г.).

Милен Митев, генерален директор на БНР: „Като обществени медии осъзнаваме, че отговорността ни е много отвъд това да предаваме събитията от деня и да правим анализ на актуалната обстановка, ние имаме за задача също така да опазваме културната и историческата памет на нашата страна и на нашия народ.“

През 2032 година ще отбележим и 270 години от написването на „История Славянобългарска“. Българската академия на науките (БАН) активно подкрепя проекта. Тя ще предостави научна експертиза чрез своите институти. Сред подписалите апела са видни учени като проф. Пламен Павлов, Бони Петрунова, проф. д-р Даниел Вачков, археологът Николай Овчаров и други.

Инициативата „14 века България в Европа“ е стартирала през 2024 г. Тя цели отбелязване на ключови годишнини до 2032 г. Освен споменатите, в обхвата попадат 200-годишнината от „Рибния буквар“ и 1100 години от признаването на Българската патриаршия. Историческата концепция разглежда България като държава с непрекъснато съществуване от 632 г., когато хан Кубрат основава Стара Велика България. След това през 681 г. хан Аспарух създава Дунавска България.

Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев подчертава, че инициативата трябва да свързва българите с тяхната история. Тя не бива да ражда крайни националистически настроения. Целта е да се популяризира миналото ни. Това ще укрепи връзките в общността. Ще се засили чувството за държавност. Предвижда се създаване на различни културни продукти. Сред тях са филми, сериали и паметници. Те ще обогатят обществената памет. Ще повишат международния авторитет на България.

Кирил Вълчев, генерален директор на БТА: „През следващата година има поне две бележити годишнини едната е 150-ата годишнина от Априлското въстание през 1876 година. Другите горяма годишнина през следващата година е 1080 години от успението на Свети Йоан Рилски – небесният покровител на българския народ.“