Индустрията представи амбициозен план за декарбонизация и търси силно държавно партньорство

Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) представи своята дългоочаквана „Пътна карта за декарбонизация на енергоинтензивната индустрия в България“. Този стратегически документ, резултат от едногодишен анализ, задава посоката за трансформация на ключови сектори като металургия, циментова и химическа промишленост. Представянето се състоя по време на кръгла маса, организирана с партньорството на Dir.bg и 3E-news, като акцентът беше поставен върху необходимостта от ясни правила, предвидимост и финансова подкрепа от страна на държавата, за да може българската индустрия да запази своята конкурентоспособност.

Председателят на УС на БФИЕК Константин Стаменов подчерта, че „Декарбонизацията не се прави от бордовете на предприятията. Това е дълъг процес, който трябва да се случи с подкрепата на държавната администрация“. Целта на документа е да очертае предизвикателствата и да дефинира необходимата подкрепа от управляващите. Изпълнителният директор на БФИЕК Ивайло Найденов представи ключовите изводи от анализа, обхващащ черна и цветна металургия, неметални материали и химическа промишленост.

Заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова, която откри кръгла маса по темата, подчерта значимостта на тези сектори за българската икономика. Те формират около 5% от брутната добавена стойност на страната, над 15% от тази в индустрията и генерират приблизително 24% от националния износ, като в тях са заети над 27 000 души. Тя обяви, че ведомството разработва Национална индустриална стратегия с хоризонт до 2030 г., в която индустрията е поставена като национален приоритетен сектор. Стратегията ще се фокусира върху подобряване на нормативната среда, ускоряване на зеления и дигитален преход и изграждане на модерна инфраструктура.

„Пътната карта“ разкрива, че българската индустрия е постигнала значителен напредък в намаляването на емисиите. Прекият въглероден отпечатък от производството (Обхват 1) е под 5% от всички емисии в страната и вече е достигнал целите на ЕС за 2030 г. Голямото предизвикателство обаче е непрекият отпечатък – емисиите от консумираната електроенергия, които съставляват 13% от общите за страната. Тук има висок потенциал за редуциране чрез енергийна ефективност, оползотворяване на отпадна топлина, изграждане на собствени ВЕИ мощности и електрификация на процесите.

Основният извод е, че процесът ще изисква огромни капиталови разходи. Затова ключови за успеха ще бъдат: опростена регулаторна рамка и административно обслужване на „едно гише“ за проектите за декарбонизация; достъп до финансиране през Плана за възстановяване, Модернизационния фонд и други европейски и национални механизми; създаване на пазар за нисковъглеродни продукти; припознаване на малките модулни реактори (ММР) като стратегическа технология с нулеви емисии; и ефективно въвеждане на Механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM).

Заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова акцентира върху необходимостта от чиста енергия на достъпни цени, като подчерта, че са нужни стабилна рамка, рационализация на разрешителните режими и мобилизиране на частния капитал. Тя увери, че министерството работи за подобряване на мрежовата свързаност и подкрепа за инвестиции в чиста енергия.

Бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов определи представената Пътна карта като „фантастичен документ“, но допълни, че тя би трябвало да е „Декарбонизация на енергоинтензивната индустрия по време на война“, визирайки трите огромни финансови предизвикателства пред Европа – запазване на конкурентоспособността, постигане на климатичните цели и разходи за отбрана. Той отправи апел Пътната карта да се обсъжда не само на национално, но и на европейско ниво, и разкритикува липсата на достатъчно инвестиции от страна на България в научни изследвания.

Дискусията обедини участниците около необходимостта от партньорство между бизнеса и държавата. Индустрията ясно показа, че има визия и план за декарбонизация. Сега на ход са институциите, които трябва да създадат условията този план да бъде осъществен, особено в контекста на предстоящата Национална индустриална стратегия до 2030 г., която ще постави проектите за декарбонизация в центъра на фокуса си.