„Индиго и четиридесетте разбойници“ на Щраус-син дебютира в България с Дарио Салви

Концертно изпълнение на първата оперета на Йохан Щраус-син – „Индиго и четиридесетте разбойници“, ще прозвучи за първи път у нас на 25 септември 2025 г. в зала „България“. Събитието, организирано от Софийската филхармония, ще бъде дирижирано от прочутия Дарио Салви, съобщават от културната институция.

Очаква се публиката да бъде потопена в приказния свят на „Хиляда и една нощ“, където ориенталска магия и виенски валс ще се преплитат в бляскава музикална феерия. Солисти на концертното изпълнение ще бъдат Андреа Чудак, Имола Лидия Мате, Тео Рюстер, Лоурънс Калайджиан, Александер Фойгт и Тимо Рьоснер.

Оперетата „Индиго и четиридесетте разбойници“ е първият театрален опит на великия композитор и дебютира през 1871 г. на сцената на Theater an der Wien. Въпреки че е посрещната с известна ирония от критиците, публиката я приветства топло, усещайки в нея зародиша на нещо голямо. Историята, вдъхновена от приказката за Али Баба, оживява в смес от комични недоразумения, екзотичен чар и мелодии. По-късно оперетата преживява втори живот – през 1875 г. в Париж като Queen Indigo, в Лондон – A Night on the Bosphorus, а след смъртта на композитора – изцяло преработена във Виена под името The Thousand and One Nights (1906).

Диригентът Дарио Салви е известен изследовател на малко познатите съкровища на оперетния жанр. Той е специалист в реставрирането, записите и изпълненията на редки произведения, комични опери и оперети, балети и оркестрова музика – особено на творби от фамилията Щраус и техните съвременници. Салви вярва, че преоткриването на стари партитури е много важна стъпка в опазването на културното и музикално наследство и работи усилено за възраждането и популяризирането на забравени или неизвестни музикални и театрални произведения. Сред неговите изпълнения са световните премиери на „Африканката“ от Франц фон Супе и „Морският кадет“ от Рихард Жене, операта „Едит Кавел“ от Паолино Васало, „Счупената цигулка“ от Йозеф Румшински и „Моцарт“ от Супе. В София, със Софийската филхармония, той представи също със световни премиери два неизвестни балета от Адолф Адам – „Орфа“ (2022) и „Гризелдис или Петте сетива“ (2024).

Йохан Щраус-син е роден на 25 октомври 1825 г. във Виена, син на известния австрийски композитор Йохан Щраус (баща). Въпреки че баща му предвижда бъдеще като държавен служител за сина си, и Йохан учи счетоводство от 1841 г., майка му Анна му позволява тайно да взема уроци по цигулка и теория на музиката. През октомври 1844 г. изнася своя първи концерт, който има огромен успех. След смъртта на баща си, застава начело на неговия оркестър и става диригент на „дворцовите балове“. През 1871 г. моли да напусне този пост. Щраус композира бална музика, която му спечелва прякора „Кралят на валса“.

През 1864 г. среща Жак Офенбах, който го окуражава да композира оперети. На 10 февруари 1871 г. във Виена е премиерата на „Индиго и четиридесетте разбойници“. През 1874 г. представя най-известната си оперета – „Прилепът“ (Die Fledermaus), която и до днес е единствената оперета, която се изнася в Theater an der Wien. Следва цяла серия от нови оперети, сред които „Една нощ във Венеция“. През 1885 г. представя „Цигански барон“, след което следват по-малко известни оперети. Неговата последна оперета „Виенска кръв“ е представена през 1899 г., след смъртта му. Композира общо 18 оперети и 145 валса.

Щраус се жени три пъти и няма деца. През 1882 г. изоставя втората си жена и отказва австрийско поданство, за да се ожени отново, ставайки поданик на Сакс-Кобурготското херцогство. В знак на благодарност за предоставеното му поданство, Щраус написва няколко произведения за членове на Сакс-Кобургското семейство, от които две са посветени на българската княжеска двойка – „Festmarsch“ (op. 452) в чест на Фердинанд I, и „Hochzeitsreigen“ (op. 453) – валс за княгиня Мария Луиза.