Импулсивно купуване и лошо съхранение: Всеки българин изхвърля 93 кг храна годишно
Българите изхвърлят средно по 93 кг храна годишно на човек, като основна причина за разхищението е импулсивното купуване на промоции и лошото съхранение вкъщи. Над 53% от хранителните отпадъци идват от домакинствата, а не от индустрията, което изисква промяна в потребителското поведение. Българската хранителна банка отчита над 51% увеличение в количеството спасена храна само до септември 2025 г., достигайки до над 72 000 души в нужда.
Най-често на боклука отиват хляб, печива, пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни произведения
Разхищението на храна остава сериозен проблем, особено в навечерието на поредица от празници. Въпреки изгодните промоции и големите намаления, които привличат потребителите, засиленото пазаруване често води до излишни покупки. Причините за разхищението са комплексни: импулсивно купуване, повлияно от отстъпки, големи опаковки и лошо съхранение.
Статистиката показва, че проблемът засяга пряко българското домакинство. Средното количество похабена храна в България достига 93 кг годишно на човек, въпреки че страната не е сред първенците в Европейския съюз по този показател. За сравнение, според последните данни на Евростат, всеки европеец изхвърля по 130 кг храна годишно. През 2024 г. в рамките на Общността 58,2 милиона тона храни са отишли на боклука.
Най-често изхвърляните продукти у нас са хляб, печива, пресни плодове и зеленчуци, както и мляко и млечни произведения. Въпреки че производството и преработката имат минимален дял в пилеенето на ресурси (около 25 кг на човек), почти 53% от хранителните отпадъци всъщност идват от домакинствата, а едва 8% се падат на търговията на дребно. Ресторантите и кетърингът допринасят с около 16 кг на човек годишно.
„Не мислете, че хранителната индустрия е главният виновник. С почти същата острота проблемът съществува в домакинствата и епряко свързан с начина, по който всеки от нас възприема хранатаи осъзнава последиците от изхвърлянето на боклука”
— Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка
Европейски цели и активност на търговците
В отговор на проблема, Европейската комисия предложи преразглеждане на директивата, като в Европарламента бе постигнато предварително споразумение за нови цели. Разхищаването на храни трябва да бъде намалено с до 10% при производството и преработката до 2030 г. и с 30% в търговията на дребно, ресторантите и домакинствата.
Междувременно, търговските вериги въвеждат мерки за намаляване на загубите. Все по-масово се прилага драстично сваляне на цени на стоки, чийто срок на годност изтича или нямат добър търговски вид. Например, във „Фантастико“ се провежда инициативата „Не е за изхвърляне“, целяща да насърчи разумното пазаруване. Веригата организира и акцията „Килограм доброта“ за набиране на дълготрайни продукти за нуждаещи се, като добавя още 10 тона храни за дарение.
„Нашата цел е да напомним на всеки човек да се замисли за своята отговорност за намаляване на разхищението на ресурси и да покажем, че с малки действия от много хора е възможно да се постигне огромен ефект”
— Светослав Гаврийски, изпълнителен директор на веригата (Фантастико)
В Lidl действа кампанията „Смес от плодове и зеленчуци“, предлагаща пакети с продукти, загубили перфектния си вид, но напълно годни за консумация, на цена от 4,99 лв. В „Кауфланд“ продуктите с леки външни дефекти или от предходна пратка се предлагат най-често с 40%, а нерядко и до 60% отстъпка.
Българската хранителна банка – нарастваща подкрепа
Българската хранителна банка (БХБ) отчита категорична тенденция на нарастване на количествата спасена храна. През 2024 г. организацията е спасила 431 600 кг храна, достигнала до над 83 000 лица. Тази година увеличението е още по-значително: само до края на септември 2025 г. спасената храна е 364 973 кг, което е ръст с над 51% спрямо същия период на миналата година. Тези продукти са достигнали до 72 015 души, подчертавайки както нарастващата активност на банката, така и продължаващото разхищение.
Съвети за намаляване на разхищението вкъщи
За да се намали пилеенето на храна в домакинствата, експертите препоръчват няколко основни правила:
- Пазаруване със списък: Подготвеният списък предотвратява импулсивното купуване на промоционални стоки в големи разфасовки, които може да не бъдат оползотворени навреме.
- Следете грамажите: Обръщайте внимание на размера на опаковките, особено при седмичното пазаруване.
- Организация на хладилника: Хладилникът има топли и студени зони. Най-студено е в долната задна част (0–2°C), подходяща за месо и риба. Средната зона (3–5°C) е за млечни продукти и готови ястия. Най-горната част е за масло и напитки. Вратата е най-топлото място.
- Правилно съхранение на продукти: Плодовете и зеленчуците трябва да стоят отделно в чекмеджетата, тъй като плодовете отделят етилен, ускоряващ зреенето.
- Прилагане на принципа FIFO (First In, First Out): Новите продукти се слагат отзад, а старите отпред. Отворените опаковки трябва да се етикетират с дата.
- Температура: Златната среда за хладилника е 4 градуса, а фризерът трябва да е настроен на -18 градуса.
