Има ли лобизъм в България и как новият закон променя правилата на играта?

На 19 март 2026 г. Народното събрание направи историческа стъпка в правната ни история. Депутатите приеха първия закон, който се опитва да регулира представителството на интереси у нас. Тази дейност е по-позната в публичното пространство под името лобизъм. Приемането на документа не е плод единствено на вътрешна политическа воля. То е продиктувано от сериозен европейски натиск и финансови стимули.

**Народното събрание прие първия закон за регулиране на представителството на интереси на 19 март 2026 година.** Този акт слага край на над две десетилетия отричане на лобизма в страната. Досега България упорито отказваше да постави ясна рамка на тази дейност. Често тя се описваше не само като сива, но и като направо престъпна зона. Сега държавата официално признава съществуването на организираното застъпничество.

Това е общо петият опит за регулиране на лобизма в България през последните 20 години. Предишни инициативи от 2002 и 2015 г. завършиха без успех. Новият закон е изработен от Министерството на правосъдието. По това време ведомството се ръководи от министър Георги Георгиев. Нормативната уредба е ключова за получаването на четвъртото плащане от 437 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тя е важна и за амбициите на страната за членство в ОИСР.

**Приемането на нормативния акт е условие за получаване на над 400 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост.** Въпреки финансовия стимул, законът повдига редица въпроси. Критиците виждат в него не толкова реална промяна, колкото нова административна тежест. Има огромна разлика между легитимното застъпничество и нерегламентираното влияние. Депутатите обаче не успяха да направят това разграничение напълно ясно за обществото.

Законът въвежда твърде широка дефиниция за понятието „представителство на интереси“. Когато всичко попада в обхвата на една регулация, на практика нищо не остава ясно разграничено. Срещите на министри и депутати с представители по интереси вече трябва да бъдат официално вписвани. Регистърът на лобистите ще се поддържа от Сметната палата. За нерегистрирано лобиране законът предвижда сериозни санкции.

**Сметната палата ще поддържа регистъра на лобистите, а глобите за нерегистрирана дейност достигат до 7500 евро.** Един от най-спорните моменти е обхватът на новите правила. **Адвокатите, браншовите организации и медиите са изключени от обхвата на новите законови разпоредби.** Това решение предизвика бурни дебати относно равнопоставеността на различните субекти. Професионалните лобисти попадат под регулация, докато адвокатите и синдикатите продължават дейността си по стария ред. Медиите също остават извън закона, което съответства на световната практика.

Редица представители на НПО сектора изразиха сериозни притеснения от приетите текстове. Те възприемат новите правила като ограничаващи гражданското участие. По-задълбоченият прочит показва риск от превръщането на закона в безсмислен инструмент. Всички организации, извън изрично изключените, трябва да вписват доброволно своите кампании. Гражданските организации твърдят, че законът е приет без адекватно обсъждане. Те посочват изключително краткия тридневен срок за предложения между двете четения.

Политическата подкрепа за новия закон дойде от партиите ГЕРБ, ПП-ДБ и ИТН. Атанас Славов от ПП-ДБ защити правото на сдруженията да защитават конституционни права. Той обаче предупреди, че неправителствените организации може да бъдат засегнати по-тежко от адвокатите. Липсата на предварителна оценка на въздействието също е обект на сериозна критика. Глобите в крайна сметка ще падат върху гражданите и организациите, а не върху държавните чиновници.

Търсенето на прозрачност може парадоксално да доведе до ограничаване на участието в обществения процес. Институциите тепърва ще разписват конкретните правила за неговото прилагане. Въпросът е дали те ще доведат до повече светлина, или до ограничаване на работата на независимите експерти. Много по-вероятният сценарий е създаването на регистър, в който няма да има нито един вписан лобист. Големият проблем на демокрацията на XXI век е, че тя често стимулира популистка посредственост.