Илияна Йотова: В дигиталния свят имаме нужда от повече духовност и памет за кирилицата

Президентът Илияна Йотова откри третото издание на Международния форум за кирилицата. Събитието преминава под наслов „Духовното наследство в дигиталния век“. **България е родината и пазителят на свещената кирилица**, заяви държавният глава по време на откриването. Йотова подчерта ключовата роля на азбуката за нашата национална идентичност. Тя определи писмеността като основа на езика и родовата ни памет. Форумът събира на едно място учени от БАН и водещи български университети. В дискусиите участват авторитетни лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния и Унгария. Включват се и представители от Казахстан и Китай.

В съвременното общество технологиите навлизат със скоростта на светлината в нашия живот. Често започваме да разговаряме с изкуствения интелект вместо с хора. В тези времена имаме нужда от повече духовност. Това става ясно за всички нас, посочи Илияна Йотова. Тя акцентира върху голямото значение на писаното слово за бъдещето на човечеството.

Буквите помнят и те ни надживяват. С писаното слово, човечеството не забравя своето минало и рисува бъдещото си. Едни и същи думи ни служат още от изворите на нашата държавност, та до днес, когато пак с вездесъщите думи дори разговаряме с изкуствения интелект. Изкуственият интелект без нашите букви и без нашите думи е само мъртва машина.

**Форумът „Духовното наследство в дигиталния век“ се провежда на 25 и 26 март 2026 година.** Участниците обсъждат пренасянето на азбуките в следващия дигитален век. Това е голяма задача и мисия за нашето поколение. Целта е да предадем завета на следващите генерации с любов и убеденост. Държавният глава отбеляза, че този завет е споделен с българите по целия свят. Чрез технологиите нашите сънародници зад граница следят форума с голяма носталгия. Родолюбието не се измерва с географски граници, заяви още Илияна Йотова.

България вече не е само на три морета. Днес български език се говори на седем морета и на всички континенти. България съществува там, където има българи и звучи нашата реч. Форумът успя да привлече вниманието на много чуждестранни колеги от престижни университети. Географските граници на дискусията за кирилицата се разшириха до Азия. Особено внимание бе обърнато на развитието на българистиката в Китай.

Проф. д-р Чен Ин сподели своя опит от Пекинския университет. Тя ръководи Катедрата по българистика в китайската столица. За китайските студенти говоренето на български е по-лесно от писането. Българската граматика обаче представлява сериозно предизвикателство за тях. Трудности създават глаголните видове, причастията и деепричастията. Въпреки това интересът към нашата култура в Азия продължава да расте.

В дискусията активно се включиха и ученици от НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“. Младите хора виждат езика като основен обединяващ фактор за нацията. Христо Димитров подчерта, че езикът ни дефинира и ни разграничава от другите народи. Кирил Генков допълни, че хората трябва да пазят азбуката в глобалното онлайн пространство. **Кирилицата има своето сигурно бъдеще в дигиталния свят**, ако я тачим и пазим.

Първият ден от международния форум завърши с концерт в Музея за християнско изкуство. Квартет „Светоглас“ представи своите изпълнения в криптата на храм „Св. Александър Невски“. Йотова приветства гостите в тази специална духовна атмосфера. Тя призова присъстващите да се хванат за своята история и самочувствие. В този опасен и тревожен свят трябва да помним, че сме българи.

Държим на мисията си да разпространяваме историческата истина, че България е родината и пазителят на свещената кирилица, че за нас, българите тя е основа на езика на родовата ни памет и националната ни идентичност.

**На 26 март форумът продължава своята работа в Рилския манастир.** Това събитие е посветено на 1080-ата годишнина от успението на св. Иван Рилски. В манастира ще участват президентът Илияна Йотова и Българският патриарх Даниил. Програмата предвижда почит към небесния покровител на българския народ. Международният форум за кирилицата не строи прегради, а руши мостове. Той показва колко е важно да се уважава различието и културното наследство.