Илияна Йотова наложи вето върху промените в Изборния кодекс за секциите в чужбина

Държавният глава Илияна Йотова официално върна за ново обсъждане в Народното събрание ключови разпоредби от приетия на 5 февруари 2026 г. Закон за изменение на Изборния кодекс. Основният мотив за президентското вето е несъгласието с въведените ограничения, които драстично намаляват броя на избирателните секции в държави извън Европейския съюз. Според новите текстове се въвежда твърд таван от 20 секции за страни извън ЕС, независимо от броя на подадените заявления от българските граждани.

В своите мотиви Йотова подчертава, че българската държава е конституционно задължена да осигури равенство при упражняването на избирателното право, независимо от местонахождението на гражданите. Тя е категорична, че изкуственото създаване на процедурни препятствия нарушава принципа на всеобщност на вота. Подобно на случаите, в които Радев наложи вето поради опасения от демитивация и системни рискове, Йотова аргументира решението си със защитата на фундаменталните демократични стандарти.

Така приетите промени поставят в риск прокламирания в чл. 10 от Конституцията принцип на всеобщност на избирателното право. Държавата е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки български гражданин.

Президентът посочва, че новите правила умишлено създават бариери пред сънародниците ни в чужбина. Ограничението до 20 секции може да доведе до физическа невъзможност за гласуване поради отдалеченост или струпване на твърде много хора в малко на брой пунктове. Това е в пряко противоречие с принципа за задължително гласуване, заложен в Изборния кодекс. Йотова акцентира, че се създава недопустимо неравностойно третиране между българите в ЕС и тези извън него, като последните са поставени в значително по-неблагоприятно положение.

Вместо избирателното право на българските граждани да бъде път за приобщаване на всички български граждани към политическото управление на страната, изкуствено и необосновано се създават бариери пред упражняването на тяхно основно конституционно право.

Допълнителен контекст към политическата ситуация внася фактът, че промените бяха инициирани от партия „Възраждане“ и срещнаха сериозна съпротива още преди окончателното им гласуване. От Алианса за права и свободи (АПС) и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) призоваха за вето още по време на парламентарните дебати. Множество организации на българи зад граница и изборни доброволци също изразиха остро недоволство, определяйки текстовете като дискриминационни и антидемократични.

Йотова предупреждава, че приемането на законодателни промени „набързо и непосредствено преди предсрочни парламентарни избори“ крие висок риск от разклащане на общественото доверие в честността на вота. Тя припомня, че високата избирателна активност е основен гарант за легитимността на институциите, а новите ограничения ще имат точно обратния ефект – ще демотивират гражданите.

Промените са и в противовес на нееднократно заявявания от представители на държавни институции, политици, неправителствени организации, граждани стремеж за оптимални усилия за повишаване на избирателната активност.

В заключение, държавният глава призовава народните представители да преосмислят параграфи 1, 2 и 3 от закона. Според нея изборните правила трябва да бъдат предвидими и стабилни, а не да се променят в последния момент без широк обществен консенсус и задълбочен дебат в пленарната зала.