Илия Проданов: Споразумението Меркосур ще наводни Европа с евтини южноамерикански продукти

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов предупреди, че споразумението Меркосур ще доведе до навлизането на евтини южноамерикански продукти на европейския пазар. Това ще създаде условия за нелоялна конкуренция спрямо европейските производители. Сред засегнатите стоки са царевица, соя, мед и месо.

Проданов подчертава, че въпреки твърденията за свободна търговия, споразумението Европа-Меркосур представлява нелоялна конкуренция за европейското земеделие.

Когато коментираме темата Меркосур… на първо място винаги се изкарва темата „свободна търговия“. Но всъщност, погледнато от гледна точка на земеделието, споразумението Европа-Меркосур не е свободна търговия, а е нелоялна конкуренция.

Причината за това е значително по-високата себестойност на продукцията в Европа, обусловена от строги екологични, административни и социални изисквания. Пример за това е въвеждането на въглеродна такса върху торовете от 1 януари, която повиши цената им в Европа със 150 евро на тон. В същото време, извън ЕС, същият тор е значително по-евтин. Тези фактори правят европейските продукти неконкурентоспособни.

Всичките продукти ще идват на по-ниска цена и това е ясно. Големия проблем и по-скоро голямото неразбиране от страна на Европа е, че нашата цел не бива да бъде само намирането на пазари, а свалянето на нашите себестойности, защото себестойността на всички продукти в Европа е безумна.

Според Проданов, Европа сама си е поставила прът в колелата със „Зелената сделка“, превръщайки се в „остров на висока себестойност“ и губейки конкурентоспособност на световния пазар.

Мащабът на производство в Южна Америка е огромен. Страните от Меркосур произвеждат 66 пъти повече соя от Европа. Проданов изразява опасения, че намаляващото търсене от Китай ще пренасочи тези стоки към европейския пазар. Това включва не само суровини, но и производни продукти като месо и мед, които ще навредят на местното производство.

Илия Проданов е категоричен, че гласът на земеделците в Европа не е чут, което е видно от протестите в целия континент.

Напълно ясно е защо се стигна до подписване на това споразумение. Геополитическият натиск върху Европейския съюз е огромен. Но темата земеделие не беше докрай изчистена и продължава да не е изчистена.

В България водещо министерство по темата Меркосур е Министерството на икономиката, а не Министерството на земеделието. Проданов съобщи, че асоциацията не е получила отговор от Министерството на икономиката. Днес те ще входират официално писмо до Министерски съвет, за да изяснят позицията на България и кой я е формирал, тъй като информацията не е публична.

В контекста на тези събития, Илия Проданов коментира и предстоящия протест на 20 януари пред Европейския парламент. Той подчертава, че ако споразумението влезе в сила, усилията ще се насочат към мерки от страна на държавата за подпомагане на земеделците. Българските зърнопроизводители планират да участват в общия европейски земеделски протест срещу споразумението с Меркосур, изразявайки недоволството си срещу потенциалните негативни последици. Споразумението с Меркосур ще създаде една от най-големите зони за търговия в света, обхващаща 31 държави и почти една пета от световния БВП, с очакван ръст на износа от ЕС с до 50 милиарда евро. Въпреки това, европейското производство е по-екологично, но 90% от веществата, използвани в Латинска Америка, са забранени в ЕС, включително 90% генномодифицирана соя. България индивидуално няма ползи, докато Германия и Испания ще диверсифицират доставките си на зърнени култури. Някои анализатори смятат, че споразумението укрепва ЕС в епоха на нестабилност, носи ползи за индустрията и земеделието с ръст на износа на селскостопански продукти с почти 50%, признаване на 350 европейски географски означения и предпазни мерки за чувствителни сектори. Други обаче са на мнение, че земеделците в ЕС са разменна монета за износ на коли в Южна Америка, подобно на опита с Украйна, където контролите и квотите не проработиха.