Илия Лазаров: Ако президентът Стоянов не беше спрял БСП през 1997 г., НАТО и ЕС оставаха мираж
Евродепутатът Илия Лазаров разкрива как президентът Петър Стоянов е предотвратил гражданска война на 4 февруари 1997 г. и е спасил пътя на България към НАТО и ЕС.
Илия Лазаров 4 февруари 1997 г. - от балкона на “Дондуков” 2 Петър Стоянов обявява на множеството, че от БСП най-после са върнали мандата. Това не се случва 7 часа по-рано, когато президентът отказва да вземе папката на БСП. Отляво е шефът на НСО Димитър Владимиров, а отдясно - Илия Лазаров. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Драматичните събития от 4 февруари 1997 г. остават преломен момент в най-новата история на България. В ексклузивно интервю евродепутатът Илия Лазаров, който по това време е началник на кабинета на президента Петър Стоянов, разкрива непознати детайли за кризата, поставила страната на ръба на гражданска война. Според него решителността на държавния глава е спасила европейското бъдеще на нацията.
През януари 1997 г. България се намира в състояние на пълен икономически и социален колапс. Инфлацията достига 300 процента, магазините са празни, а десетки хиляди протестират по улиците срещу управлението на БСП. След оставката на Жан Виденов, президентът Стоянов е конституционно задължен да връчи мандат за нов кабинет на социалистите.
На 29 януари президентът покани представителите на БСП, за да им връчи проучвателен мандат. Когато им го връчи в присъствието на всички журналисти, Петър Стоянов ги призова да се откажат от изпълнението му, защото ситуацията наистина беше взривоопасна.
Кулминацията настъпва на 4 февруари, когато Николай Добрев и Георги Първанов пристигат на „Дондуков“ 2. Лазаров опровергава митовете, че социалистите са дошли с готовност да се откажат. БСП са носили папка с попълнен състав на Министерски съвет, включващ Ирина Бокова като външен министър и ген. Сава Джендов като вътрешен министър. Президентът обаче отказва да придвижи процедурата към парламента, където БСП има мнозинство от 125 гласа.
Това беше най-драматичният момент, защото президентът им върна папката – ако я беше взел, трябваше да свика Народното събрание. Това означаваше протестите да станат неудържими.
Вместо това Стоянов свиква Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). По време на заседанието главният секретар на МВР Ламбов признава, че „една искра може да роди гражданска война“. Едва след този натиск и категоричната позиция на президента, БСП официално се отказва от мандата късно следобед.
Лазаров подчертава, че без този акт България е щяла да изпусне влака за НАТО и ЕС, оставайки в групата на Северна Македония и Албания. Днес, в ролята си на евродепутат, той прави паралел с настоящите икономически предизвикателства пред Съюза. Лазаров акцентира върху значението на новите търговски договори. Споразумението с Меркосур е критично за автомобилната индустрия, от която България е част, докато споразумението между ЕС и Индия ще донесе незабавни ползи за диверсификацията на пазарите.
Важно е да се отбележи, че за разлика от Меркосур, споразумението на ЕС с Индия дава шанс за българските лекарства и храни, без да застрашава местното земеделие, тъй като не включва чувствителни селскостопански продукти. Според Лазаров търговските връзки с Индия обхващат пазар от два милиарда души, което е жизненоважно за европейската конкурентоспособност.
Допълнителен контекст към историческите събития предоставят и архивите от 1997 г., които потвърждават, че след излизането от кризата рейтингът на Петър Стоянов надхвърля 90 процента. Това отваря вратите за исторически визити на световни лидери, включително първото посещение на американски президент в България.
