Икономисти: Бюджетният дефицит е неконтролируем, прогнозата за 2025 г. стига 5% от БВП
Икономистите предупреждават, че бюджетният дефицит е неконтролируем, като прогнозите сочат, че за 2025 г. той може да достигне 4-5% от БВП, значително над заложените 3%. Основен проблем е изпреварващият ръст на текущите разходи и нереалистичните срокове за събираемост, въпреки потенциала от сивия сектор (22-35%). За 2026 г. се налага драстично ограничаване на ръста на нетните първични разходи до 4,9%, което поставя под въпрос индексирането на заплатите.
Георги Вулджев Кадър: БНТ
Бюджетната рамка е изправена пред сериозни предизвикателства, като водещи икономисти предупреждават за неконтролируем дефицит и големи проблеми със събираемостта на приходите. Данните сочат, че фискалният натиск се увеличава значително. Към края на юни 2025 г. дефицитът на България нараства до 3,35 млрд. лева (1,5% от прогнозния БВП), а към август вече достига приблизително 5,2 млрд. лева. Според прогнозите на Фискалния съвет и експерти, дефицитът за 2025 г. може да достигне между 4 и 5% от БВП, което е много над заложените 3%.
Икономистът Георги Вулджев коментира, че проблемът е бил предвиден. Въпреки двуцифрения данъчен растеж, от 2021 г. насам се наблюдава изпреварващ ръст на текущите разходи. Дефицитът излиза извън граници въпреки събраните приходи от държавните дружества и банките – 900 млн. лв. авансов дивидент от държавните предприятия и половин милиард от финансовите институции.
„Догодина вече трябва да се спре с изпреварващия ръст на разходите – не може да бъде двуцифрен със сигурност. Става дума за заплати и издръжка на ведомствата“
— Георги Вулджев, Икономист
Проблемите със събираемостта произтичат от твърде висока поставена цел, допълва Вулджев. Доц. Щерьо Ножаров, икономически съветник на БСК, смята, че потенциал за по-голяма събираемост съществува заради големия сив сектор в страната. Размерът на сивия сектор варира между 22 и 35%, което показва значителен неизползван ресурс. Въпреки това Ножаров предупреждава, че сроковете за постигане на тази по-висока събираемост са нереалистично кратки, особено след като настоящият бюджет влезе в сила едва през април.
„Наблюдаваме обаче непреценени очаквания за сроковете, в които това да се случи“
— Доц. Щерьо Ножаров, Икономически съветник на БСК
„Настоящият бюджет влезе в сила през април, така че до края на годината е наистина екстремен срок.“
— Доц. Щерьо Ножаров, Икономически съветник на БСК
За последните пет години събираемостта расте средно с 5 млрд. лева, което се счита за нормален потенциал, но експертите очакват този ръст да се забавя. С цел контрол на дефицита, фискалната рамка залага сериозни ограничения за бъдещите разходи. Ножаров посочва, че за 2026 г. ръстът на нетните първични разходи трябва да бъде ограничен до 4,9%, което е наполовина спрямо настоящата година. Това поставя под сериозно съмнение автоматичните механизми за индексиране на заплати. Задължително условие е и наличието на буфер от 0,3% в бюджетния дефицит.
Икономистът Владимир Сиркаров алармира, че процедурата за Бюджет 2026 трябваше вече да е стартирала. Той подчертава, че за да се постигне бюджет без дефицит, което е изключително трудно, трябва да се ограничи ръстът на разходите и да се направи по-качествена прогноза за приходите. Сиркаров критикува и мерки, които определя като „счетоводни трикове“.
„Капитализирането на ББР и БЕХ даде своите ефекти, които бяха наречени счетоводни трикове – 5,5 млрд. общо. Това са държавни разходи. Издръжка, заплати, всички тези големи харчове, които бяха популистки, трябва да бъдат ограничени. При добър икономически растеж, разходите ще спаднат спрямо БВП“
— Владимир Сиркаров, Икономист
Общите разходи, включително издръжката и заплатите, които бяха популистки, следва да бъдат лимитирани. Капитализирането на ББР и БЕХ, наречено счетоводни трикове, възлиза на общо 5,5 млрд. лв. държавни разходи. Проблемите във фискалната сфера се отразяват и социално: разходите за персонал са нараснали три пъти в последните 10 години, а една трета от населението е с прекъснати здравноосигурителни права.
