Икономиката прегрява: Защо цените на услугите и майсторите растат въпреки спада на общата инфлация?

Националната статистика публикува първите данни за инфлацията през януари. Тези цифри показват очаквано забавяне на ценовия натиск. Годишната инфлация падна от 5% през декември до 3,5% през януари. Месечната инфлация за януари е едва 0,6%. Това е значително по-малко спрямо същия месец на миналата година. Тогава инфлацията достигна цели 2% само за един месец. Въпреки общото забавяне, цените на услугите продължават да растат. Най-голям скок се наблюдава при развлеченията, ресторантите и хотелите. Образователните услуги и личните грижи също бележат високи стойности.

Общото намаление на инфлацията се дължи на липсата на нови административни решения. През миналата година бяха взети множество мерки, които повишиха ценовите равнища. Пример за това беше извънредното вдигане на цените на тока през януари 2025 г. Последва ново поскъпване на електроенергията и парното през юли. Акцизите бяха вдигнати ускорено, а ДДС за ресторантите беше възстановено. През този януари нито едно от тези събития не се повтори. Това чисто механично сваля общата инфлация в страната за месеца.

Външните фактори също оказват положително влияние върху цените. Петролът поевтинява на международните пазари, което стабилизира цените на горивата. Еврото е по-скъпо спрямо щатския долар, което има дефлационен ефект. Дори геополитическата нестабилност около Иран и Венецуела не успя да оскъпи горивата значително. Сръбската рафинерия в Ниш поднови своята дейност през януари. Това сложи край на кризата с доставките в нашата западна съседка.

Търговската война между САЩ и Китай парадоксално помага за овладяване на инфлацията в Европа. Високите американски мита ограничават доставките към Съединените щати. Поради тази причина китайските стоки се насочват към европейския пазар. Увеличеното предлагане води до по-голяма конкуренция и по-ниски цени. Поскъпването на еврото спрямо долара допълнително намалява цените на индустриалните стоки. В резултат на това в България почти липсва инфлация при нехранителните стоки.

Ситуацията при услугите обаче е коренно различна. Те продължават да поскъпват със солидни темпове на годишна база. Инфлацията при услугите е седем пъти по-висока от тази при нехранителните стоки. Статистиката отчита средно 5,1% поскъпване за целия сектор. В определени групи нивата са далеч по-високи и притеснителни. Секторът на развлеченията, спорта и културата бележи ръст от 16,3%. Общественото хранене е поскъпнало с 10,7%, а ресторантите и хотелите с 9,2%.

Детайлните данни на статистиката разкриват още по-драстични увеличения. Най-голям скок от близо 33% има при поправките на бижута и часовници. Това е пряко следствие от поскъпването на златото и среброто. Услугите за домакинството и битовите услуги бележат поскъпване от 25,1% на годишна база. Ветеринарните услуги са поскъпнали с 24%, а шивашките услуги с 23%. Шофьорските курсове също са с 23% по-скъпи спрямо миналата година. Фризьорските услуги отчитат 20% ръст, а извънболничните услуги 18%.

Тези услуги са нетъргуеми и не зависят от международната търговия. Основният разход при тях е човешкият труд. Тяхното предлагане обикновено е локално и конкуренцията е ограничена в рамките на града. Една обективна причина за това поскъпване е ръстът на доходите. Средното повишение на работната заплата на национално ниво достига 11%. В столицата София повишението е в същите граници. Бизнесът е принуден да плаща повече заради сериозния глад за кадри на пазара.

Високият темп на заплатите е продиктуван от рекордно ниската безработица. Работодателите вдигат възнагражденията, за да задържат своите служители. При такъв пренатегнат пазар на труда вдигането на цените е неизбежно. Бизнесът обаче вдига цените повече, отколкото растат неговите разходи. Това се случва само при изключително високо търсене от страна на потребителите. България отчита всички признаци на прегряване на икономиката, включително кредитен бум и ниска безработица.

Прегряването се захранва от бума в кредитирането за жилища и автомобили. В икономиката влизат много повече пари, отколкото тя може да поеме. Бюджетният дефицит също допринася за инфлационния натиск в страната. Липсата на приет бюджет за 2026 г. може временно да охлади растежа. Проблемът е, че се режат инвестиционни разходи, а не текущи. Държавата трябва да приеме бюджет, който да ограничи потреблението и да насърчи инвестициите. Банковото кредитиране също трябва да слезе на по-умерени нива.

Въпреки негативите на инфлацията, тя има и един положителен ефект.

Ниската безработица и растящите заплати стимулират завръщане на български емигранти от чужбина

. Икономиката, която предлага високи заплати, става привлекателна за българите зад граница. Тази обратна миграция може да помогне за преодоляване на дефицита на кадри. Държавата трябва да създаде условия този процес да се ускори максимално.