ИИ преобразява здравеопазването в Европа: Диагностика, предизвикателства и бъдещи хоризонти
ИИ бързо навлиза в европейското здравеопазване, подобрявайки диагностиката и облекчавайки персонала. Въпреки потенциала, правната несигурност и нуждата от ясни стратегии остават основни предизвикателства. ЕС подкрепя развитието с мащабни инвестиции и нови регулации.
Интеграцията на изкуствения интелект (ИИ) в европейските здравни системи напредва с бързи темпове. Тази технология има потенциала да подобри медицинските услуги и да облекчи натоварването на персонала. Европейските държави вече активно прилагат ИИ в ключови области, показват данни на Световната здравна организация (СЗО).
Проучване сред 50 държави в Европа и Евразия разкрива, че повечето използват ИИ за важни медицински задачи. Най-честото приложение (64% от страните) е в диагностиката, особено в радиологията, дерматологията и офталмологията. Например, ИИ може да намали времето за търсене на тумори от онколози с поне 50%.
Страни като Франция, Португалия, Унгария, Швеция и Нидерландия вече две години прилагат ИИ-подпомогната диагностика и планират разширяване. Обединеното кралство и Италия използват технологията в няколко клинични центъра. Испания, Полша, Белгия, Сърбия и Украйна тестват ИИ в пилотни проекти. Второто най-разпространено приложение са чатботовете за подпомагане на пациенти, използвани в 50% от държавите.
Въпреки напредъка, пътят към ИИ-подпомогнато здравеопазване остава сложен. Най-голямото предизвикателство е правната несигурност, посочена от 86% от страните. Това е по-сериозен проблем дори от финансовите ограничения, които са второто най-често споменавано препятствие (78%).
Европейската комисия активно подкрепя развитието на ИИ в здравеопазването. На 17 ноември 2025 г. тя организира информационен ден за конкурси с финансиране от 89.4 млн. евро по програма „Цифрова Европа“. Разпоредбите за Европейското пространство на здравни данни (ЕПЗД) влязоха в сила през 2025 г., давайки на физическите лица контрол над техните здравни данни. До април 2025 г. се очаква финализиране на кодекс за добри практики за доставчиците на ИИ модели, предвиден в Акта за ИИ. Проектът AICare@EU, стартирал през януари 2025 г., цели безопасно и ефективно внедряване на ИИ в клинична среда. Пилотен проект SHAIPED също стартира през март 2025 г. за разработване и валидиране на ИИ решения.
Платформата Cancer Image Europe, част от проекта EUCAIM, ще предложи достъп до данни от образна диагностика и среда за тестване на ИИ решения в онкологията. Естония вече свързва електронни здравни досиета, данни за застраховки и бази данни за населението в една платформа с ИИ поддръжка. Финландия инвестира в обучение на здравни работници в областта на ИИ, а Испания тества ИИ за ранна диагностика в първичната здравна помощ. Повече информация за европейските инициативи може да намерите в свързана статия за стратегията на ЕС за ИИ.
Само 8% от страните имат специална национална стратегия за ИИ в здравеопазването, а още 14% разработват такава. СЗО подчертава нуждата от засилване на законите и етичните насоки, както и прозрачност пред обществото.
Д-р Ханс Хенри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа, предупреждава: „Без ясни стратегии, защита на личните данни, правни ограничения и инвестиции в познания за ИИ, рискуваме да задълбочим неравенствата.“
Д-р Наташа Азопарди-Мускат, директор на отдел „Здравни системи“ в СЗО/Европа, отбелязва, че сме „на кръстопът“, указвайки на критичния момент за развитието на ИИ в здравеопазването. СЗО също така акцентира върху необходимостта от яснота относно отговорността при грешки, причинени от ИИ.
