Игра на гласове в БСП заради ветото на Илияна Йотова върху Изборния кодекс

В редиците на БСП се разиграва истинска драма часове преди решаващото гласуване в парламента. Народните представители трябва да решат съдбата на ветото, наложено от президента Илияна Йотова върху промените в Изборния кодекс. Основният спор се фокусира върху ограничението за разкриване на до 20 секции в държави извън Европейския съюз. Това правило засяга хиляди българи, живеещи в страни като САЩ, Канада, Великобритания и Турция.

Парламентът започва своята работа днес именно с обсъждане и гласуване на президентското вето в пленарната зала. Предварителната програма предвижда това да бъде първа точка от дневния ред на депутатите. След това народните представители ще преминат към промени в състава на комисиите. Предстои и приемане на процедурни правила за избор на нов подуправител на Българската народна банка.

Правната комисия вече отхвърли ветото на президента с 11 гласа „за“ повторно приемане на спорните текстове. По време на заседанието във вторник се забеляза сериозно разделение сред присъстващите членове. Подкрепа за повторното приемане на промените дадоха представителите на ГЕРБ, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. Към тях се присъедини и Мая Димитрова от БСП. Против гласуваха 8 депутати от ПП-ДБ, АПС, ДПС и „Величие“, както и Владимир Георгиев от БСП. Христо Расташки от партия МЕЧ избра да гласува с „въздържал се“.

По време на дебатите в комисията присъстваше и председателката на ПГ на БСП Наталия Киселова. Тя обаче запази мълчание и не се включи активно в разискванията по темата. Промените в Изборния кодекс: Правната комисия ще разгледа ветото на президента остават в центъра на политическото внимание поради своята тежест за изборния процес. Експерти като Ваня Нушева посочват, че все още съществува реален шанс ветото да бъде уважено от целия парламент.

За преодоляване на ветото в пленарната зала са необходими гласовете на поне 121 народни представители. Сметките показват, че формациите ГЕРБ, „Възраждане“ и ИТН разполагат общо със 115 гласа. Това превръща позицията на БСП в решаващ фактор за крайния резултат. Изпълнителното бюро на социалистическата партия вече излезе с официална позиция. Ръководството призова своите депутати да подкрепят ветото на Илияна Йотова и да не допускат ограничаването на права.

Соцлидерът Крум Зарков изрази категорично несъгласие с орязването на изборните секции зад граница. Той подчерта, че БСП е била разделена по този въпрос още от самото начало на законодателната инициатива. Зарков е на мнение, че промените са грешка, която не трябва да влиза в законова сила. Той смята, че законът има символно значение и показва отношението на държавата към сънародниците ни в чужбина.

„Ще направя всичко по силите си да не намерят тази подкрепа, която им е нужна, тези 6 решаващи гласа, в лицето на БСП“

В мотивите към своето вето президентът Илияна Йотова посочва, че промените създават изкуствени бариери пред избирателите. Тя цитира практика на Конституционния съд, според която държавата трябва да осигури свободно упражняване на вота. Според държавния глава новите правила противопоставят българите в чужбина едни на други. Това се случва точно в навечерието на подготовката за нови национални избори.

„От самото начало БСП беше разделена по този въпрос, сега има вето на Йотова, която ние считаме за близка и ценим. В мотивите си тя споделя и мои аргументи, защото аз от самото начало казах, че този закон е грешка и не трябва да влиза в сила. Символен е, показва отношение към българите в чужбина и изборите там“

Гласовете на БСП ще бъдат критични, тъй като при пълна мобилизация на ГЕРБ, ИТН и „Възраждане“ им липсват точно 6 гласа. По време на второто четене на закона на 5 февруари само 10 от 19-те депутати на социалистите участваха в гласуването. Тогава те подкрепиха ограничението за секциите извън Европейския съюз. Сега обаче партийното ръководство настоява за единна позиция в защита на ветото. Общественото мнение по темата също остава полярно, като някои граждани смятат, че ограниченията не нарушават основни права.