Игнажден: Символичното начало на Коледния цикъл и новата година

На 20 декември България отбелязва Игнажден. Този празник е един от най-значимите зимни български празници, носещ голяма символика. Денят съвпада с почитта към свети Игнатий Богоносец.

Свети Игнатий е бил ученик на апостол Йоан Богослов. Игнажден поставя началото на празничния цикъл, свързан с Коледа. Народното поверие гласи, че на този ден започват родилните мъки на Божията майка. Тези мъки завършват на Коледа.

Денят бележи символичното начало на новата година. Това е според традиционния народен календар. Смята се, че на Игнажден се определя каква ще бъде годината за домакинството. Затова празникът е свързан с различни обичаи. Най-разпространеният от тях е свързан с „полазника“.

Полазник е първият човек, който престъпва прага на дома. Вярва се, че той предопределя каква ще бъде годината. Днес, 20 декември 2025 г., Игнажден е и началото на „Мръсните дни“. Това е според народните вярвания. Коледарите вече започват своята подготовка. Те се разделят на групи, учат песни и избират бъдника за Бъдни вечер.

Народните поверия свързват времето през последните 12 дни на годината с предсказания. От 20 до 31 декември всеки ден предсказва времето за следващите 12 месеца. Обичаите включват палене на огньове за пречистване. Къщата се посипва с пепел и жито за защита от демонични сили. На трапезата се поднасят само постни ястия. Те включват жито с царевица, обредна пита, орехи за гадаене, сърми и ошав. Забранено е да се дава храна или огън извън къщата.

В някои региони Игнажден е известен и като Идинажден, Игнатовден или Млада година. Днес имен ден празнуват Игнат, Игната, Искра, Искрен, Пламен, Огнян и техните производни.