Идеите на „Малкия Иванчо“: Народната мъдрост срещу сушата, докато държавата активира армията
На фона на задълбочаваща се суша, правителството активира модулни формирования на армията за борба с бедствието. В същото време експерти критикуват липсата на превенция, а местни общности настояват за по-голяма прозрачност и участие в управлението на водните ресурси.
На фона на задълбочаващата се суша в страната, която застрашава реколтата и водните запаси, общественият дебат се люшка между сложни стратегии и прости, но ефективни решения, често обобщавани с ирония като „идеите на Малкия Иванчо“. Докато фолклорният герой търси находчив изход от всяка ситуация, държавата задейства тежката артилерия в борбата с природните бедствия.
През последното денонощие стана ясно, че Министерският съвет и Министерството на отбраната са активирали специализирани модулни формирования. Тяхната задача е да се включат в борбата с последиците от екстремните метеорологични явления, които вече включват не само наводнения, но и продължителни засушавания. Тази стъпка е част от актуализираната национална стратегия за справяне с климатичните промени, но според експерти идва твърде късно.
Критиците посочват, че фокусът остава върху справянето с последствията, а не върху превенцията. Докато държавните институции разчитат на централизирани действия, в много региони местните общности отдавна са взели нещата в свои ръце. Жители на застрашени села сами изграждат временни диги и почистват речни корита, използвайки подръчни средства – ясен знак за нуждата от по-добра координация между държавната власт и гражданите.
„Виждаме реактивни мерки, а не превантивна стратегия. Модулните формирования са нужни, но те гасят пожар, който можеше да не бъде допуснат с по-адекватна екологична политика и устойчиво управление на водните басейни.“
— доц. Петър Стоянов, климатолог
Според специалиста, липсва дългосрочна визия за задържане на водата в почвата и за опазване на горите, които играят ключова роля за водния баланс. Опозиционни гласове също критикуват администрацията за недостатъчна подготовка и настояват за по-строги политики за опазване на природата.
От друга страна, неправителствени организации и граждански сдружения алармират за липса на прозрачност при вземането на решения. Те настояват за по-широко обществено участие в управлението на водните ресурси, тъй като често именно местните хора познават най-добре проблемите и потенциалните решения в своя район.
„Държавата се сеща за нас, когато водата опре до кокала. Ние строим диги с голи ръце от години. Искаме да ни чуят, преди да е станало късно, а не само да ни информират за решения, взети без нас.“
— Мария Димитрова, представител на местна гражданска инициатива
В крайна сметка, борбата със сушата се оказва сложен пъзел. Решението очевидно не е само в мобилизацията на армията, нито единствено в „идеите на Малкия Иванчо“. Успехът изисква устойчивото управление на водните ресурси да се превърне в национален приоритет, който обединява усилията на експерти, институции и обикновени граждани. Само интегрираният подход може да гарантира, че България ще се адаптира към новата климатична реалност, преди щетите да станат необратими.
