Христовският водопад: Очарователната перла на Еленския Балкан и скритите богатства на района
Еленският Балкан привлича с богатото си възрожденско наследство, но крие и природни перли като Христовския водопад. Водопадът е леснодостъпен защитен обект с височина до 15 метра, идеален за кратка разходка. Районът предлага също исторически места като Марянския манастир, панорамни маршрути до Марков камък и нетипични забележителности като Музея на науката в Усои.
Христовският водопад не е много висок - до 15 метра. Доста широк е обаче и при пълноводие създава впечатляваща сребърна завеса.
Възрожденска Елена остава едно от най-привлекателните и посещавани селища в подножието на Северния Балкан. Градът привлича вниманието с множеството си културно-исторически обекти, като разполага с цели 147 паметника на културата, седем от които са обявени за такива с национално значение. Често туристите правят еднодневни обиколки на основните забележителности, но дружелюбният Еленски Балкан предлага много атрактивни и често подминавани места, за които си струва да се отдели повече време. Общината включва внушителните 124 села и махали, пръснати по склоновете.
Лесен достъп до природно наследство
Едно от тези места е Христовският водопад. Той е очарователно място, обявен за защитен природен обект още през 1974 г. Водопадът е разположен на река Мийковска, близо до село Руховци, което отстои само на 7 километра от центъра на Елена. Въпреки че различни източници дават височина между 9 и 15 метра, той е доста широк и при пълноводие създава впечатляваща сребърна завеса. Водата пада в своеобразен казан в подножието, който през лятото, при маловодие, става подходящ и за плаж.
Христовският водопад е един от най-леснодостъпните в района, което го прави идеален за лежерна разходка със семейства, деца и домашни любимци. За да стигнете до него, поемете по пътя за Сливен и малко след края на Елена завийте за село Руховци. От центъра на селото се следва табела надясно. Пътеката е с ниска степен на трудност (1/6), равна и безпроблемна. Тя е дълга около един километър и се изминава за приблизително един час в едната посока, като води до няколко гледни точки към водопада и горната му тераса.
История, вяра и култура
Продължавайки по пътя за Сливен, на 9 километра след Елена се намира село Марян. Тук се намира Марянският манастир „Свето Преображение Господне“. Църквата е издигната през 1835 година и е забележителна с уникалния си градеж – само от камък и тухли, без греди и дъски на свода. Легенди свързват мястото с цар Борис Покръстител и със сестрата на цар Иван Шишман – княгиня Кера Тамара.
Марян е известен и като място на знакова битка от Руско-турската война (1877–1878 г.). В началото на декември 1877 г. малък руски отряд спира настъплението на армията на Сюлейман паша, насочила се към Търново и обсадения Плевен. Днес край Марян е издигнат паметник-костница и висок каменен кръст в памет на събитията.
Приключения и образование
Районът предлага и възможности за планински преходи и панорамни гледки. По пътя към Твърдица започва пътеката към Марков камък и Раюв камък – внушителни скални образувания. Изкачването до Марков камък отнема около половин час и разкрива чудесна панорама към Елена и връх Чумерна. Пътеката по рида е кръгова и се затваря за около 3,5 часа, като при Раюв камък се открива гледка до язовир „Йовковци“.
Недалеч, в махала Усои, се намира нетипичният Музей на науката. Създаден от керамик, той е разположен в просторно хале с множество уреди, които обясняват основни физични закони. Мястото е особено подходящо за деца, които могат интерактивно да работят с уредите и да научат принципите на полет или разпространението на звук и светлина. За посещение на музея е препоръчително предварително обаждане и има входна такса.
Логистика и настаняване
Елена е леснодостъпна. Разстоянието до София е около 260 километра, а до Велико Търново – малко над 40. Пътят от Велико Търново (през Златарица и Миндя) е наскоро ремонтиран и в добро състояние. В района има множество къщи за гости и малки хотелски комплекси. Като пример за настаняване се посочва Разсукановата къща, част от културен паметник с национално значение, строена в края на XVIII и началото на XIX век от хаджи Димитър Разсуканов.
