Храната е стратегически ресурс, да си я произвеждаме, да не внасяме

Храната представлява ключов стратегически ресурс за националната сигурност на България. Българските потребители обаче купуват все повече плодове и зеленчуци от далечни държави. Местното производство губи своите позиции на вътрешния пазар с бързи темпове. Фермерите предупреждават за тази опасна тенденция от много години насам. Пазарът става все по-зависим от чуждестранната продукция и външните доставки.

Вносът на тропически плодове е логичен поради специфичния ни климат. Проблемът е масовото присъствие на вносни ябълки, ягоди, домати и чушки. Тези култури са традиционни за българското земеделие и икономика. Изоставените градини показват реалното и тежко състояние на целия сектор. Ето защо земеделието под риск изисква спешни и адекватни мерки от страна на държавата.

Зависимостта от внос прави пазара уязвим на всякакви външни шокове. Лошата реколта в Испания веднага вдига цените на нашите щандове. Наводненията в Мароко също влияят директно върху стойността на продуктите. Логистичните проблеми в международната търговия бързо водят до дефицити у нас. Вносът на храни и живи животни нарасна с 29.7% през 2022 г. Това показва сериозно отстъпление на родните производители на собствения им пазар.

Статистиката за външната търговия на страната е доста тревожна. Търговското салдо към октомври 2024 г. е отрицателно с 10 млрд. лв. През същия период износът на стоки отчита спад от 3.1 процента. Същевременно вносът продължава да нараства, макар и с малки темпове. Тези цифри сигнализират за дълбоки структурни проблеми в икономиката на страната.

Цените на хранителните стоки в страната се повишиха драстично през последните години. Цените на храните се повишиха със 79% от 2015 година насам. Този скок е отчетен в периода до януари 2025 година. Зеленчуците поскъпнаха с рекордните 98% за десетгодишен период. Потребителите усещат тази финансова тежест ежедневно при пазаруване в магазините.

Министерството на земеделието публикува нови справки за вноса на земеделска продукция. Данните обхващат периода до октомври 2025 година и бяха оповестени в началото на 2026 година. Секторът на зърнените култури също е под постоянно наблюдение. Публикувани са анализи за вноса на пшеница, ечемик и рапица до 2026 година. Българската аграрна камара вече се подготвя за масови протести заради ръста на вноса.

Платформата Factcheck.bg опроверга някои крайни твърдения в публичното пространство. Не е вярно, че 80% от всички храни в България са внос. Въпреки това делът на чуждата продукция остава критично висок за местния бизнес. Държавната подкрепа е от решаващо значение за оцеляването на фермерите. Смята се, че коопериране и държавна подкрепа могат да спасят сектора. Трябва да си произвеждаме храната сами, а не да разчитаме на внос.