Хорхе Валдано на 70: Футболът е метафора за живота за Философа на играта
На 4 октомври 2025 г. аржентинската легенда Хорхе Валдано, наричан „Философът на футбола“, навърши 70 години. Носител на световната титла от 1986 г. и ключова фигура в историята на Реал Мадрид като играч, треньор и спортен директор, Валдано е известен със своя интелект и визия за играта. Той е смятан за един от малкото визионери в съвременния футбол, чиито принципи надхвърлят постиженията на терена.
Снимка: Getty Images
На 4 октомври 2025 г. Хорхе Алберто Франсиско Валдано Кастеянос навърши 70 години, като поводът бе отбелязан със специални събития в Мадрид с участието на бивши играчи и фенове на Реал Мадрид. Наричан „Философът на футбола“, Валдано е смятан за един от най-влиятелните визионери в съвременната история на играта. Той е запомнен не само с постиженията си на терена, но и с дълбочината на мисълта си, което го отличава от останалите „говорящи глави“.
Кариерата му започва в Аржентина, където прави дебют за „Нюелс олд Бойс“ на 17 години. От самото начало Валдано демонстрира изключителна работна етика и смелост, описвайки себе си като „бояджия“ във време на „актьори“. Докато другите звезди жонглират, той неуморно тича около стадиона. Валдано е завършил задочно право в Росарио и е известен с любовта си към аржентинската литература, често цитирайки Борхес, за да илюстрира по-дълбоките аспекти на играта.
В края на 1975 г. той смело заминава за Европа, преминавайки в испанския „Алавес“. След години в „Сарагоса“ и над 100 гола в испанското първенство, през 1984 г. достига до „Реал Мадрид“. С „кралския клуб“ Валдано печели две титли на Испания и два пъти Купата на УЕФА, като е част от атакуващото трио заедно с Уго Санчес и Емилио Бутрагеньо. Но съдбата се намесва: през 1987 г. спира с футбола едва на 32 години поради остра форма на хепатит.
Неговият връх като играч идва на Мондиал 1986 в Мексико. На този турнир Валдано вкарва два гола по пътя към световната титла, включително гола в 56-ата минута на финала срещу Западна Германия. Именно по време на този шампионат Диего Марадона, до смъртта си, го нарича „Шефа“ заради огромното му влияние в съблекалнята.
„Шефе, не се притеснявай. Те не са по-добри от нас. Ние имаме нещо, което те нямат. Ние сме гладни за успех. Ние имаме зад гърба си нацията, народа ни. Не могат да ни бият.“
— Марадона
След края на активната си кариера, Валдано се превръща във визионер. Той поема „Тенерифе“ през 1992 г., където на два пъти спира „Реал Мадрид“ в последния кръг, правейки „Барселона“ шампион. През 1994 г. поема „кралете“ с ясната цел да прекрати доминацията на „Дрийм тима“ на Йохан Кройф, като успява да върне титлата в Мадрид още в първия си сезон. Именно той налага в първия отбор млади таланти като Раул Гонсалес Бланко и Гути.
„Време е доминацията на Барселона да приключи“
— Хорхе Валдано
През 2000 г. Флорентино Перес го назначава за спортен директор. В този период, Валдано изгражда проекта „Галактикос“ и преструктурира финансово Реал Мадрид, привличайки звезди като Зидан, Фиго и Бекъм. При напускането му през 2006 г. клубът процъфтява икономически, като бюджетът е балансиран, а средствата за заплати на футболистите са намалени от 97% до 52%.
„Направихме го с мисъл и визия. Валдано бе в основата на всичко. Този клуб никога няма да може да му се отблагодари.““
— Флорентино Перес
Въпреки че е символ на мадридизма, Валдано винаги е демонстрирал огромно взаимно уважение към Йохан Кройф, символът на барселонизма. Той е единственият друг визионер с подобно мислене в новото време на играта, заедно с Йохан Кройф. След смъртта на Кройф през 2016 г., Валдано сам пожела да напише прощална колонка, озаглавена „Йохан е в основата на всичко“.
През 2012 г. Валдано напуска ръководните си позиции в Реал, заради конфликт с Жозе Моуриньо, демонстрирайки, че принципите му са по-важни от поста. Той не прие философията, която налага португалецът, твърдейки, че тя е твърде далеч от атакуващата игра, която се очаква от клуба. По-късно той започва да пише книги и се превръща в изключително ценен анализатор, като често критикува комерсиализацията и обсебването от статистики.
„Аз обичам този клуб до болка. И обичам футбола не по-малко. Това, което в момента се случва, е твърде далечно на философията на Реал Мадрид. И ако ме питате защо трябва да играем атакуващ и ярък футбол, който да вдига хората на крака, това е глупав въпрос. Това е като преди години, когато питаха Борхес защо пише поезия, когато е толкова добър в други жанрове. Той отговори: Слънцето защо изгрява?“
— Хорхе Валдано
За него футболът не е точна наука, а изкуство, което трябва да се цени заради моментите на гениалност и човешките грешки. Той продължава да дава своя мъдър поглед върху играта, която, според него, е толкова обикновена и достъпна за всеки, че е трудно да не я обичаш.
