Хокейните суеверия в НХЛ: От брадите и октоподите до магическите числа

Хокейната история в Националната хокейна лига (НХЛ) е изпълнена с необичайни традиции и дълбоко вкоренени суеверия. Много от тези ритуали се спазват стриктно както от цели отбори, така и от индивидуални играчи. Всичко това създава уникална атмосфера, която често определя поведението на спортистите по време на решителните плейофи.

Суеверията в хокея се разделят основно на два типа: отборни и индивидуални. Почти всички играчи следват колективните правила с изключителна прецизност. Тези, които се опитват да ги пренебрегнат, обикновено биват бързо съветвани да се придържат към традицията. Най-популярното суеверие в НХЛ е плейофната брада, която започва от отбора на „Ню Йорк Айлъндърс“ през 1980 година. Първоначално играчите просто нямали време за бръснене поради изключително сгъстения график на мачовете. След последвалите успехи обаче, небръсненето се превръща в задължителен талисман за победа. През 1985 година играчите на „Детройт Ред Уингс“ също приемат този обичай, за да вдъхновят своя състав. Днес тази традиция се споделя дори от феновете в Канада, които спират да се бръснат през април.

Друго сериозно суеверие е свързано с трофеите на конференциите. Много отбори категорично отказват да докосват купите „Принцът на Уелс“ или „Кларънс Кембъл“. Смята се, че докосването на какъвто и да е трофей преди финала за купа „Стенли“ носи лош късмет. Суеверието за недокосване на трофеите на конференциите е на около 23 години, но легенди като Кросби и Овечкин са го нарушавали успешно. Тези двама играчи доказаха, че успехът зависи повече от играта, отколкото от докосването на метален предмет. Въпреки това, много капитали продължават да стоят на разстояние от тези отличия, очаквайки само голямата цел.

Традицията на феновете в Детройт също заема централно място в хокейната митология. Традицията с хвърлянето на октоподи в Детройт датира от 1952 година и символизира необходимите тогава осем победи за трофея. Осемте пипала на мекотелото съответствали на броя мачове, нужни за спечелване на купата в онази епоха. Днес форматът изисква общо 16 победи в четири различни кръга. Макар лигата официално да забранява хвърлянето на октоподи на леда, символът остава неразделна част от идентичността на „Червените криле“.

Сидни Кросби, известен като Капитан Канада, е сред най-суеверните фигури в съвременния спорт. Сидни Кросби носи номер 87 заради рождената си дата 8/7/87 и години наред получаваше заплата от точно 8,7 милиона долара. Тази символика е толкова силна за него, че той следва стриктни правила в ежедневието си. Твърди се, че Кросби никога не говори с майка си в дните, когато има мач. Той вярва, че няколкото пъти, в които го е направил, са довели до тежки контузии. Освен това той продължава да използва своя класически колежански бандаж, въпреки че е професионалист от десетилетия.

Ритуалите при влизане на леда също предизвикват интересни ситуации. Съществува неписано правило кой играч да излезе пръв и кой последен. Обикновено ветераните имат предимство при избора на ред. Между Сидни Кросби и Евгени Малкин често има надлъгване за това кой да стъпи пръв на пързалката. Конър Макдейвид пък винаги държи да бъде последният човек, който напуска ледената повърхност. Дори процесът по обличане на екипировката и връзването на кънките следва индивидуален и непроменим алгоритъм.

Стиковете и лентите за тях също са обект на суеверия. Хокеистите често сменят стика си веднага, ако усетят, че не им върви в атака. Изборът на цвят за лентата – бяла или черна – е стратегическо решение. Черната лента помага за скриване на шайбата от погледа на вратаря. Бялата лента пък прави самия стик по-трудно забележим на фона на леда. Александър Овечкин е разпознаваем със своите емблематични жълти връзки на кънките.

Великият Уейн Грецки е имал изключително специфичен режим на хидратация по време на двубоите. Той е пиел точно определена последователност от напитки: диетична кола, вода, енергийна напитка и отново диетична кола. Вратарите също не остават по-назад в своите странности. Патрик Роа е известен с това, че е разговарял с гредите на своята врата по време на мач. Брэйдън Холтби пък е изпълнявал сложни визуални упражнения за очите преди всеки старт. Вратарят Хекстол е имал навика да се храни само на точно определени места върху леда. Всички тези детайли показват, че в НХЛ психическата подготовка често минава през мистични ритуали.