Хазарт, хоспитализации и фалшификации: Невъзможният контрол в здравеопазването

Четири хиляди българи са играли хазарт, докато официално са били в болница. Тези данни, разкрити по празниците, предизвикаха тревога, но не и изненада. Фиктивните хоспитализации, често с наше съгласие, са дългогодишен проблем в България. Според Националната агенция по приходите (НАП), 3890 пациенти са направили над 22 000 посещения в игрални зали по време на болничен престой през първото полугодие на 2025 г.

Инициативата за засичане на тези несъответствия е на НАП. Александър Попов обяснява, че изпълнителният директор на НАП е член на Надзорния съвет на Здравната каса. Това дава пряк интерес за контрол над разходите на касата. Засечените хоспитализации на пациенти в игрални зали за първата половина на миналата година са на стойност 7 милиона лева.

Д-р Александър Симидчиев потвърждава наличието на проблем.

„Факт е, че проблем има. Хазартният бизнес определено предизвиква болестни състояния от не малка част от населението.“

Той допълва, че 90% от болниците са имали пациенти, играли хазарт по време на хоспитализация. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) потвърждава тези сериозни несъответствия и започва контролни действия. НЗОК ще налага санкции и ще възстановява суми за неосъществени хоспитализации или неспазване на клинични пътеки.

Някои случаи на фалшиви хоспитализации са особено фрапиращи. Д-р Недялко Тотев разказва за пациентки от Чирпанската болница, които са се водили на лечение, но са били в игрални зали. Едната е родилка, а другата – с кървене.

„Аз няма как да изляза и да отида в игрална зала на втория ден след раждането.“

, казва родилката. Д-р Тотев подчертава, че личните данни на пациентите са били използвани неправомерно. Подобни казуси напомнят за големия скандал с пробив на данни в НАП преди години.

Зачестяват и съмненията за пране на пари. Д-р Симидчиев посочва, че хазартната индустрия е голям потенциал за оправдаване на парични потоци.

„Там е най-големият потенциал да се получат оправдаване на парични потоци, които не могат да се оправдаят по друг начин.“

Това е пълнокръвна хипотеза, особено ако е свързано с регистрирано изплащане на многобройни, макар и неголеми, печалби.

Пациентски организации изразяват безпокойство относно обмена на данни между НАП и НЗОК. Боряна Ботева пита:

„Как се е случил обменът на данни между НАП и НЗОК на тези пациенти, които са били съответно хоспитализирани и посетили игрални зали?“

Тя твърди, че няма законов ред за такъв обмен, различен от данните за здравноосигурителния статус. Александър Попов обаче уверява, че проверката се извършва въз основа на инструкция между НАП и Здравната каса, целяща контрол на производството. Той гарантира, че информацията в НАП е изключително стриктно регламентирана и защитена. Дори регистърът за зависими лица е недостъпен за началника на дирекцията, за да се предотврати изтичане на информация.

Адв. Мария Шаркова предвижда установяване на различни случаи, включително злоупотреба с лични данни или хоспитализации без реална нужда. Тези пациенти често не знаят, че са били хоспитализирани, или са съгласни с това, за да се възползват от изследвания. Примери за злоупотреба с данни не са рядкост. Адв. Шаркова споделя случай от кантората си, когато майка открива, че децата ѝ са били многократно хоспитализирани с пневмония, докато са били на детска градина и училище. Проверки откриха 981 нарушения в болниците, което допълнително подчертава проблема.

Ненужните хоспитализации са по-скъпи и носят рискове за пациентите. В досиетата им често се вписват нереалистични диагнози, което може да създаде проблеми пред застрахователи или работодатели. Бюджетът за болниците расте за сметка на извънболничната помощ, а опитите за контрол се провалят.

Д-р Александър Симидчиев предлага просто решение: НЗОК да изпраща електронни съобщения до крайните потребители при всяко действие.

„Единственият начин да се борят корупционни практики… е светлината. Колкото по-добре може да осветим проблема и информацията, която тече в нашето общество, толкова по-малки шансове има за корупционни практики.“

Боряна Ботева подкрепя идеята за уведомления, при които пациентът потвърждава извършена манипулация. Тази мярка обаче до момента остава утопия.

Организираната съпротива срещу промени идва от малка част от системата, която получава несъразмерно много приходи. Здравната система в България дори не припознава лечението на хазартната зависимост като свой ангажимент, което затруднява цялостния контрол и разрешаване на проблема.