Хърватският опит: Как еврозоната доведе до кредитен бум и инфлационен натиск въпреки рестрикциите на ЕЦБ
Проф. д-р Марияна Иванов от Загребския университет анализира хърватския опит в еврозоната, подчертавайки, че въвеждането на еврото е довело до излишна ликвидност и кредитен бум заради рязкото намаляване на задължителните резерви. Тя критикува факта, че настоящата експанзионистична парична политика на ЕЦБ е неблагоприятна за Хърватия с нейния силен икономически растеж и висока инфлация. Освен това, намалената фискална дисциплина на правителството, което поддържа дефицити дори при икономически подем, засилва инфлационния натиск.
Въвеждането на еврото радикално трансформира паричната политика в Хърватия, създавайки уникални предизвикателства, които не съвпадат с нуждите на по-големите икономики в еврозоната. Според проф. д-р Марияна Иванов, преподавател във Факултета по икономика в Загреб, въпреки че финансовите пазари в Хърватия остават неразвити, традиционни инструменти като задължителните резерви са били по-ефективни преди приемането на еврото.
Ключовата промяна настъпва с въвеждането на единната валута. Задължителните резерви на търговските банки бяха намалени драстично от 9% на едва 1%, което премахна валутния риск и доведе до значително увеличение на излишните резерви и ликвидността в системата. Този приток на капитал стимулира висока кредитна активност на търговските банки, особено в период на висока инфлация.
Въпреки че Европейската централна банка (ЕЦБ) водеше по-рестриктивна парична политика, лихвените проценти в Хърватия се повишиха по-слабо в сравнение с други страни членки. Това се дължи на огромното количество свръхрезерви, което позволи на банките да увеличат предлагането на кредити. По-ниските лихвени проценти, сравнени с тези в региона, насърчиха търсенето на заеми, особено жилищни, стимулирайки значителен ръст в цените на недвижимите имоти. Проф. Иванов посочва, че този ефект не е бил благоприятен за хърватската икономика, тъй като е довел до прекомерна задлъжнялост и инфлационен натиск.
Проблемът се задълбочава в настоящия момент (ноември 2025 г.), когато ЕЦБ провежда експанзионистична парична политика, намалявайки лихвените проценти. Тази политика е предназначена да подкрепи най-големите икономики като Германия (където растежът е нисък) и Франция (където инфлацията е ниска). За Хърватия обаче, която регистрира висока инфлация, силен икономически растеж, висока инвестиционна активност и ръст на вътрешното търсене, експанзионистичният подход е неадекватен и допълнително подхранва инфлацията.
Като реакция на силния ръст на потребителските и ипотечните заеми, Хърватската централна банка предприе мерки за охлаждане на кредитирането, които влязоха в сила от 1 юли 2025 г., потвърждавайки необходимостта от ограничаване на свръхликвидността. Въпреки тези предизвикателства, ЕЦБ потвърди, че очаква инфлацията в Хърватия да спадне до около 1,7% през 2026 г.
Една от причините за този дисонанс е малкият дял на Хърватия при формирането на общата политика. Хърватия има само 0,7% дял в изчисляването на целевата инфлация на ЕЦБ, докато делът на Германия е 26%. Това означава, че решенията се влияят от нуждите на големите икономики, а не от специфичните условия в малките членки. Очаква се, че дори при приемане на еврото, делът на България ще бъде сравнително малък – около 1,1% или 1,2%.
Проф. Иванов критикува и фискалната политика на правителството. Въпреки че съотношението държавен дълг към БВП намалява и страната покрива критериите от Маастрихт, фискалната дисциплина е намаляла след въвеждането на еврото. Правителството регистрира бюджетен дефицит в години на силен икономически растеж, което е нетипично. Този дефицит се дължи на увеличените разходи, особено значителното повишаване на заплатите в публичния сектор (до 24% в някони случаи) и средните брутни заплати (ръст от 15% през 2023 г. и 2024 г.). Тези мерки стимулират вътрешното търсене и инфлацията, като същевременно увеличават номиналния размер на публичния дълг всяка година.
