Хърватски учени откриха ключови имунни промени в кръвта при болестта на Паркинсон

Екип от хърватски учени, лекари и клиницисти постигна значителен научен пробив. Те установиха, че болестта на Паркинсон е тясно свързана с имунните клетки в кръвта. Тези промени са измерими и засягат специфични компоненти на имунната система. Откритието помага за свързване на заболяването с възпалителни процеси извън човешкия мозък. Информацията беше разпространена от хърватската агенция ХИНА и съобщена от БТА.

Изследването е публикувано в престижното списание „npj Parkinson’s Disease“ на издателството Springer Nature. В научната работа участват специалисти от Университетската болница в Загреб. Към тях се присъединяват експерти от Медицинския факултет на Загребския университет. В екипа влизат и учени от Института „Руджер Бошкович“. Проучването включва и Университетската болница за инфекциозни болести „Д-р Фран Михалевич“.

Болестта на Паркинсон обикновено се разпознава по характерния тремор и забавените движения. Пациентите често изпитват и други сериозни двигателни затруднения. Процесите в мозъка остават невидими външно и се развиват в продължение на години. Един от основните фактори е хроничното възпаление в нервната система. То оказва пряко влияние върху хода на самото заболяване.

Екипът включва специалисти от Университетската болница в Загреб и Института „Руджер Бошкович“. Изследователите анализират периферния имунен профил при това заболяване. Те се фокусират върху промените в типовете имунни клетки. Проучването проследява техните модели на активност директно в кръвта. Учените изследват детайлно два конкретни вида имунни клетки.

Първият вид са дендритните клетки. Те имат задачата да откриват сигнали за опасност в организма. Дендритните клетки ръководят целия имунен отговор на тялото ни. Вторият вид са CD4+ Т-клетките. Те координират защитата на организма по сложен начин. Т-клетките регулират кога имунните отговори трябва да се засилят или отслабнат.

Учените сравняват кръвни проби от пациенти с Паркинсон и контролна група. Използват метода на магнитна сепарация за изолиране на целевите клетки. Анализът продължава с флоуцитометрия и едноклетъчно РНК секвениране. Този подход позволява откриването на изключително редки клетъчни подгрупи. Тези малки групи често се губят в стандартните осреднени резултати. Пробите са обогатени с редки клетки за по-прецизен анализ.

Този подход е позволил откриването на редки клетъчни подгрупи, които често се губят в осреднените резултати.

Ключова част от работата е биоинформационният анализ в Института „Руджер Бошкович“. Катарина Мандич и Аня Барешич анализират генната експресия чрез суперкомпютър. Те изследват десетки хиляди отделни клетки за идентифициране на разлики. Това помага за точно определяне на гените и биологичните процеси. Най-ясното откритие е активирането на специфични дендритни и Т-клетки.

Международни изследвания от немски учени допълват тези важни находки. Те доказват, че Т-клетките директно атакуват и убиват допаминовите неврони. Тези неврони се намират в средния мозък на човека. Изследвания от Йейлския университет разкриват още по-широк контекст. Това разкрива съществуването на нова ос черва-мозък-имунна система. Т-клетките достигат до мозъка от червата и мастната тъкан.

Генетичните връзки също показват интересна зависимост с автоимунните състояния. Хората с ревматоиден артрит имат 1,37 пъти по-голяма вероятност да развият Паркинсон. Хроничното възпаление в нервната система започва години преди симптомите. Хърватските изследователи подчертават, че проучването не предлага нова терапия веднага. То обаче указва точно кои имунни компоненти се открояват най-много.

Резултатите показват, че болестта на Паркинсон е свързана не само с промени в мозъка, но и с измерими промени в имунната система в кръвта, съответстващи на възпалителни процеси.

Проектът носи името „Молекулярни механизми на имунния отговор и активиране на инфламазома“. Той получава финансиране директно от Хърватската научна фондация. Първите автори на труда са Сара Меглай Бакрач и Катарина Мандич. Резултатите отварят нови хоризонти за разбирането на имунния компонент на заболяването.