„Хамнет“ на Клои Жао: Емоционалният шедьовър за загубата, която роди „Хамлет“

Новият филм на Клои Жао „Хамнет“ завладява световното кино с разтърсваща история за любов, скръб и творческо прераждане. Лентата вече спечели приза за най-добра драма на наградите „Златните глобуси“ и се утвърди като основен фаворит за предстоящите статуетки БАФТА и „Оскар“. Сценарият е адаптация по едноименния бестселър на Маги О’Фаръл, която си партнира с Жао в пренасянето на историята на големия екран.

Действието ни пренася в Англия, където пламва искрата между младия учител по латински Уилям Шекспир и енигматичната Агнес Хатауей. В главните роли блестят Джеси Бъкли и Пол Мескал, чиято екранна химия превръща личната трагедия в универсално послание. Смъртта на техния син Хамнет от чума се превръща в катализатор за написването на една от най-великите пиеси в историята – „Хамлет“.

„Ние правим това, което правим. Беше хубаво да говорим за филма и да го споделим с публиката. Надяваме се, че зрителите ще го харесат, защото ние го правим за тях. Хората да усещат нови чувства – това е най-хубавото за мен. Влизаме в реката и правим, каквото си искаме. Плуваме като малки видри“, казва Джеси Бъкли.

Режисьорският подход на Клои Жао, известна с триумфа си със „Земя на номади“, залага на автентичност и интуитивност. Бъкли споделя, че Жао често заснема само по един или два дубъла, тъй като има ясна визия за всяка сцена. Този метод придава на филма особена динамика и сурова емоционалност, която вече предизвиква силни реакции сред публиката.

„Гледах филма веднъж с публика, залата беше пълна. Беше очарователно да чуя кои сцени от филма влияят на хората, през първия половин час имаше много смях, докато героите се влюбваха един в друг. Бях забравила, че този момент е много забавен“, споделя сценаристът Маги О’Фаръл.

Филмът вече е достъпен и по екраните в България, предлагайки на зрителите шанс да се потопят в историята на Агнес Хатауей – жената, останала в сянката на великия драматург, но изиграла ключова роля за неговото вдъхновение. Творбата разглежда изкуството като акт на душевно пречистване, превръщайки болката от загубата в непреходно културно наследство.