Губим битката с естествения интелект: От кошмара на AI до местенето на боклук в София
Кръстникът на изкуствения интелект Джефри Хинтън предупреждава, че AI ще вземе контрола и ще затрие човешкия вид, след като напусна Google заради рисковете от самоуправляващи се системи. В същото време, събитията в София показват, че гражданите губят битката с естествения си интелект, местейки боклук в съседни квартали в илюзорна борба срещу „мафията“.
Доброволци и затворници помагат за събирането на боклук в "Люлин" и "Красно село". СНИМКА: "24 часа"
Битката с естествения интелект изглежда вече е изгубена, тъй като човечеството продължава устремено да крачи право към „Матрицата“, въпреки че е наясно с последиците. Този извод се потвърждава както от апокалиптичните прогнози на водещи учени, така и от скорошни събития, които поставят под въпрос културното и духовното израстване на човешкия вид.
Предупрежденията на кръстника на AI
Джефри Хинтън, кръстникът на изкуствения интелект и носител на Нобелова награда, е в ужас от потенциала на своето творение. Хинтън, който напусна работата си в Google, вещае, че уникалното творение, за чието създаване е допринесъл, ще вземе контрола над хората. Ученият предупреди, че AI може да вземе контрола над хората и дори да доведе до заличаването на човешкия вид, посочвайки, че технологичните компании не предприемат правилния подход за ограничаване на рисковете. Той изрази опасения, че системите могат да започнат да пишат собствен код и да избягат от човешкия контрол.
Освен техническите рискове, Хинтън предупреждава и за възможността „лоши актьори“, като например държавни лидери, да използват AI за постигане на свои цели, което може да доведе до опасни сценарии с автономни системи, търсещи повече власт.
Софийският казус и борбата с „мафията“
На фона на тези глобални заплахи, събитията в София потвърждават най-лошите прогнози за дефицит на интелект. Повече от 4600 години след откриването на колелото и 67 години след изстрелването на „Спутник“, пълнолетни български граждани тъпчат в багажниците си боклука от „Люлин“ и „Красно село“ и го разтоварват в кофите на съседни квартали. Гражданите са убедени, че така надвиват „мафията“, но в действителност пренесените с пот на челата им чували се извозват пак от фирмите на „мафията“, които си прибират парите на тон.
На четвъртия ден от тази надпревара, предводителят и вдъхновител на местенето на боклука, Васил Терзиев, свири отбой. Вместо да прави нов търг, той директно обявява решението си. Васил Терзиев свири отбой и директно награждава с 5-годишен договор за сметоизвозване турска фирма, която сам гордо обявява, че е довел. По повод казуса с почистването на „Люлин“ и „Красно село“ той заявява пред БНТ:
„Докарахме международни фирми“
— Васил Терзиев, пред БНТ
Това словосъчетание е недопустимо за възложител на обществена поръчка и представлява демонстрация на конфликт на интереси в Столичната община. Вместо да се възмутят, местните хора викат „Наздраве!“ за победата над тъмните сили, обслужвайки неволно корпоративни и политически интереси.
Политически натиск и културен упадък
Липсата на естествен интелект се проявява и в политически план. Либералите в Европарламента настояват България да не получи 653 милиона евро заради ареста на кмета на Варна. Те оказват натиск върху правосъдието в България, надигайки се уж срещу „прякото посегателство на демократичните ценности“. Този акт е в противоречие с основния принцип за разделение на властите, който е в основата на всяко демократично общество.
Наблюдават се и други примери за „масов дефицит на интелект“. Самодейни театрални трупи по света докопват властта, представяйки се за месии. Те провъзгласяват съществуването на 72 пола, а милиони ресторанти послушно правят трета тоалетна. Въвеждат се нови правила за расово равенство в изкуството, вследствие на които образите на Снежанка и Ан Болейн се играят от чернокожи актриси във филми с многомилионни бюджети. Забраняват се книгите на Марк Твен и се свалят от платформите класики като „Отнесени от вихъра“.
Тази шайка безогледни манипулатори насърчава най-големите икономики да потискат своите поданици, издигайки в култ правата на безработни, безимотни и неграмотни емигранти. Европейските народи, наследници на велики империи, са безропотни статисти в мащабна налудничава продукция, готови с песен на уста да скочат в лапите на AI, потвърждавайки тъжната констатация, че сме изгубили битката с естествения интелект.
