Грузинска мечта съди Би Би Си за твърдения за боен химикал срещу протестиращи
Управляващата партия в Грузия, „Грузинска мечта“, ще съди Би Би Си заради твърдения за използван боен химикал срещу антиправителствени демонстранти. Медията се позовава на експерти и източници, докато партията определя обвиненията като „абсурдни и неверни“. Последните събития включват ареста на опозиционен лидер и искане за забрана на опозиционни партии.
Управляващата партия „Грузинска мечта“ обяви, че ще съди британската медийна корпорация Би Би Си. Повод за това са обвиненията, че срещу антиправителствените демонстранти миналата година е бил използван боен химикал от Първата световна война. Медията твърди, че информацията се базира на оценки от експерти по химическо оръжие и на данни от източници в грузинската полиция и медицинските служби.
„Грузинска мечта“ определя твърденията като „абсурдни и неверни“. Грузинските власти разследват както възможно престъпление, застрашило живота и здравето на гражданите, така и потенциално престъпно изопачаване от страна на Би Би Си, което е навредило на националните интереси на Грузия.
Според британската медия, химическият агент е бил приложен чрез водните оръдия, използвани срещу протестиращите. Потърпевши се оплакват от парене по кожата, недостиг на въздух, кашлица и повръщане, които продължават със седмици. Този ефект е много по-тежък от този на обичайно използваните лютив спрей и сълзотворен газ.
Протестите ескалираха, след като Тбилиси замрази процеса на присъединяване към Европейския съюз. Химическият агент, бромобензил цианид, е използван от французите срещу германската армия по време на Първата световна война. Той е изваден от употреба през 30-те години заради дълготрайни последици и е заменен от сълзотворен газ.
Премиерът на Грузия Иракли Кобахидзе заяви:
„Би Би Си не се придържа към стандартите на ненадеждните телевизионни канали, които оперират в Грузия. Изглежда, че стандартите на Би Би Си са ерозирали и сега тази медия може да излъчва обикновена лъжа, което е едновременно тъжно и достойно за съжаление“
Би Би Си от своя страна уверява, че публикацията е от обществен интерес. Тя се позовава на множество източници в страната и извън нея. Включени са преки свидетелства на демонстранти, активисти, експерти на ООН и документи. Събраните доказателства са представени по ясен начин.
Политическата криза в Грузия се задълбочи след парламентарните избори преди година. Опозицията оспорва победата на „Грузинска мечта“. Организирани са масови демонстрации, обвиняващи властта в авторитаризъм и курс към сближаване с Русия за сметка на Европейския съюз. Правителството обвинява опозицията в опит за насилствено завземане на властта и търсене на конфронтация с Москва.
Депутатът от опозицията Гига Парулава коментира:
„Помните и хората видяха, че Грузинска мечта използва незаконна и прекомерна сила срещу мирни демонстранти. Въпросът сега е какво допълнителни средства са прилагани. Това изисква разследване при независими и справедливи юридически условия, които управляващите не осигуряват“
Последните събития допълнително изострят напрежението. На 29 ноември 2025 г. опозиционният лидер Александър (Алеко) Елисашвили беше арестуван. Той е обвинен в опит за подпалване на сградата на Тбилиския градски съд. Според следствието, Елисашвили е счупил стъкло на фасадата, проникнал маскиран и е залял канцеларски принадлежности с бензин. 47-годишният Елисашвили е основател на Партията на гражданите, част от коалицията „Силна Грузия – Лело“. По време на дебат по проектозакон той удари в лицето Мамука Мдинарадзе, лидер на парламентарната група на „Грузинска мечта“. Опозиционните среди изразяват съмнения дали обвинението не е скалъпено.
„Грузинска мечта“ поиска и от Конституционния съд да забрани трите основни опозиционни партии: „Единство“, „Силна Грузия – Лело“ и „Коалиция за промяна“. На 28 ноември 2025 г. се навършиха 365 дни от началото на непрестанните демонстрации срещу управляващата партия. Протестите продължават вече трета седмица, събирайки хиляди хора всяка вечер в Тбилиси. Правителството е вкарало в затвора почти всички опозиционни политици и редица демонстранти от ноември 2024 г. насам, когато спря преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
