Гренландия отново в геополитическия фокус на Вашингтон заради стратегически минерали

Гренландия отново привлича вниманието на световната геополитика, този път заради своите огромни залежи от редки и стратегически минерали. Островът, автономна територия на Кралство Дания, притежава ресурси, които са жизненоважни за зелената и дигиталната трансформация – от електромобили и вятърни турбини до смартфони и компютри.

Според геолози, под ледовете на Гренландия се крият не само редкоземни елементи, но и значителна част от периодичната таблица. Геологът Диого Роса от Геоложката служба на Дания и Гренландия подчертава, че „Всички говорят за редкоземните елементи, но това не означава, че те са най-лесните за добив. Те се използват в постоянни магнити – във вятърни турбини, електромобили, екрани на телефони и компютри. Но всъщност в Гренландия може да се намери почти половината от периодичната таблица.“

Именно този огромен потенциал привлича интереса на Съединените щати и други западни държави, които търсят алтернатива на доминиращата позиция на Китай в добива и преработката на критични суровини. Гренландия разполага с 25 от 34 минерала, класифицирани от Европейската комисия като критично суровина, с прогнозни запаси от 36 до 42 милиона метрични тона оксиди на редкоземни елементи, което я прави втори по големина след Китай. Интересът на САЩ към Гренландия не е нов, като предишни инициативи включваха дори дипломатически назначения.

Реалността на терен обаче остава сурова. Диого Роса отбелязва:

Основните предизвикателства са отдалечеността и липсата на инфраструктура. Дори в по-населените южни части почти няма пътища и няма железници. Всеки минен проект трябва сам да изгради достъп, енергийни източници и логистика. Освен това Гренландия не е минна държава – липсват кадри и умения.

Добивът е възможен само 6 месеца в годината поради суровия арктически климат, а разходите за извличане на минерални ресурси се оценяват на милиарди долари.

Допълнителна бариера са строгите екологични изисквания. Опазването на крехките арктически екосистеми е водещ приоритет за местните власти и обществото, което често се противопоставя на индустриални проекти с висок екологичен риск. Въпреки това, правителството на Гренландия е инициирало стратегическо сътрудничество с ЕС и САЩ за устойчиви вериги на стойност и проекти, свързани с критични минерали. През 2024 г. Гренландия стана член на Mineral Security Partnership (MSP) Forum, многостранно сътрудничество между страни-износители и вносители на минерали.

На фона на този засилен интерес, акциите на американската компания Critical Metals, добиваща редки метали в Южна Гренландия, са се повишили със 103% от началото на 2026 г. на NASDAQ. Правителството на Гренландия прогнозира, че до 2030 г. населението на острова може да се удвои благодарение на минни проекти. Геологията е благоприятна, но са нужни политическа воля, капацитет и дългосрочна мотивация, за да се премине от потенциал към реален добив. Битката за стратегическите ресурси на бъдещето вече се води и в Арктика.